„Призрачната маска“ на Р. Л. Стайн

Игри на страх

1-206876_b   Четвъртата книжка – „Призрачната маска“ („Хермес“, 2017, с превод на Нина Руева) – вече е прочетена. За разлика от предишните, тук е описана една от най-страшните детски страхотии – да си грозен завинаги. 😛 Това е едно от стотиците притеснения и страхове на Карли Бет – дребничко момиче, което не харесва особено много чипия си нос и подскача при най-малкия повод, че и без достатъчно основателна причина. Разбира се, Стайн е написал хорър, а не тийн драма за конкуренцията на момичетата в училище. Карли си е съвсем нормална, но е… бъзла. 😀 Това го знаят всички и редовно го използват срещу нея. Книжката си е доста мрачна, защото минава под знака на Хелоуин. Представете си пределно ядосано момиче, което решава веднъж за винаги да приключи със страховете си, но за това получава неприятна изненада. Единствената цел е отмъщението, но нещо изобщо не е наред. Ако се замисли човек, Стайн дори е прекалено жесток към хлапето. Мисля, че тази книжка може да поизпоти доста деца. 😉 Да видим…

   Карли Бет живее в страх, но не заради глупави прищевки, а защото нервната ѝ система реагира доста неадекватно на околните дразнители. Дори приятелите ѝ се възползват от тази нейна особеност и я карат да пищи от ужас, правейки си гадни шегички. Поне има приятелка, която да уравновесява нещата. Но затова пък Чък и Стийв са просто неуморими в това да я стресират под път и над път – дяволиите им нямат край, ама наистина. Един ден на Карли и втръсва и решава да си отмъсти на двамата нехранимайковци. Хелоуин наближава и децата се втурват да си търсят подходящи костюми за целта. Майката на момичето ѝ е подготвила патешки костюм, но тя държи на нещо далеч по впечатляващо – зловеща маска, чрез която да накара Чък и Стийв да се попикаят от страх. 😀 Но нещо се обърква, много се обърква…

   Според мен „Призрачната маска“ и доста по-въздействаща от предишните три книжки. Въпреки че е детска, се хванах, че я чета почти с настървение почти до самия край. И в „Нощта, в която куклата оживя“, и в „Морското чудовище“, и в „Кръвта на чудовището“, не ме посрещнаха много изненади, докато в тази имаше доста повече напрежение и неизвестност. Е, тук се поставям на нивото на хлапаците, за да не обявя книжката за съвсем предвидима, но наистина има над какво да се замислят малките хора. 🙂

   Пожелавам си още книжки от поредицата и се надявам скоро да се появят преведени. Сега си давам кратка почивка от детския хорър и продължавам със Сюзън Ий.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s