„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“

Аристотел, Данте и Вселената

   Може да те натъжи, може да те разсмее, може да те накара да се замислиш, или пък да разбереш, че е зададен важен въпрос, на който трябва да си отговориш. Книга за Аристотел и Данте – две момчета на възрастта на почти големи хора, но които все още усещат времето, пространството и живота с очите, ума и сърцето на почти още деца. Деца на родителите си, които пък от своя страна се опитват да моделират техния свят. На петнайсет имаш куп въпроси и ги задаваш на себе си или на най-добрия си приятел. Може би е най-добрият приятел, стига да го осъзнаеш наистина, да го почувстваш и, може би, обикнеш. Почти вълшебна корица, направо магическо заглавие, което те кара да потърсиш смисъл в съдържанието. История за почти приключилото детство, което все още продължава да напомня, че бъдещето е необхватно и тайнствено. В „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ („Deja Book“, 2017, с превод на Деница Райкова) се крие реалност и смисъл, обич и предизвикателства, истински живот и истински чувства.

   Аристотел и Данте – сякаш съвършените деца, които всеки родител иска да има. Те са по своему различни, но истински „търсачи на смисъла“. Както един астрофизик има смелостта да надникне в дълбините на безкрайната Вселена, така и тези две момчета дълбаят в характерите и човешката си същност. Бенджамин Алире Саенц е създал нещо като игра на въпроси и отговори, в която няма един-единствен път към финала. Това е играта на живота, която всеки се опитва да изиграе по най-добрия за него начин, анализирайки всичко наоколо и филтрирайки „подходящата“ информация за себе си. Психологията казва, че най-добрият начин да разбираш е диалогът – диалог със себе си и с останалите, върху които отразяваш собствения си образ, за да получиш ехото на резултатите. Почти цялата книга на Саенц е изпълнена с диалози, които разкриват тайнството на вътрешното аз, на чувствата, усещанията и разбирането. Това не е само светът на две момчета, осъзнаващи важността на случващото се с тях. Това е почти екзистенциалната чистота на смисленото съществуване, причината да сме търсачи на незримото, което ни прави такива, каквито искаме в действителност.

   Макар и предадена по невинно тийнейджърски начин, тази прекрасна история не би трябвало да се разгръща само от младежи. Есенцията на книгата е вид философия на живота, на зримото и незримото в нас, на човешкото и вселенското дори, ако мога така да се изразя. Никой не би си и помислил, че ще открие поредното разфокусирано фантазиране в ума на писателя. Тук емоцията се изгражда и принадлежи единствено на читателя – лична, съкровена и зрима като лично изживяване.

   Искам да чета още и още от тази магнетична книга. Малко повече от 300 страници, но разгръщаща пространство като в многоизмерна Мултивселена. Докато четях, си мислех за безкрайност, звезди, красиви поетични фрази, математически формули, платна на художници и какво ли още не. И отново: корицата е просто съвършена! Може да звучи пресилено и егоцентрично, но имам емоционалния заряд да проникна дълбоко в книгата с ума и сърцето си. Аз съм си чувствителен и имам хиляди поводи да търся повече във всичко, което ме заобикаля. Ако успеете да надникнете зад експонираните образи на героите, няма как да не усетите силата, която притежават. Играта на въпроси и отговори може да разкрие почти всичко. Аристотел и Данте сякаш си играят на деца, но поемат глътка след глътка от философията на живота, тъй като порастването е неизбежно. Това е нашата човешка философия, която предаваме на поколенията.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта: Книголандия, … (скоро ще попълня и другите)