Утопията на един живот
С какво да запълниш живота си, за да има смисъл? Един свят след катастрофална война, изличила от лицето на земята два континента, се променя, за да създаде правилата на една утопия. Да утолиш жаждата за живот на всеки, като му дадеш трийсет и пет години да мисли, да се развива и да бъде от полза за себе си и обществото. След това е готов да създаде семейство и да се отдаде на мечтите си, подготвен за всички трудности, които могат да се изпречат на пътя му. Кейти Хан е доста внимателна в преценката си и поставя само няколко условия, за да създаде такава утопия. Всичко изглежда идеално и добре планирано. Идеалът за Индивидуализъм. Ако съм разбрал добре, днешната наука е насочена точно към тази цел и работи за евентуалното добруване на всеки поотделно. Това е нашата бъдеща утопия. „Задръж звездите още миг“ („Бард“, 2017, с превод на Иван Иванов) стъпва върху една наистина стабилна основа, за да покаже един възможен път. Но я има любовта, която трябва да се „дресира“ и окове във вериги. Поне за известно време. Там живеят Карис и Макс – всеки със своята цел и начини за разбиране на заобикалящият ги свят. Сега са заедно, но имат проблем. Да видим…
Не мога да свикна с мисълта, че в тази книга няма особен драматизъм, или поне в достатъчно количество. Кейти Хан е създала прекалено действителна илюзия – свят, който се е опитал да се самоизлекува, отстранявайки своите душевни богатства, ако мога така да се изразя. Религиите са обединени в една слаба и размита нищо незначеща организация, отношенията са сведени до мимолетни срещи, без никакво развитие, поне до 35-годишна възраст. Може би това калява и издига човека на по-високо ниво. Но го има астероидния пояс около планетата, който заробва всички илюзии, че надрасналите „детството“ си хора, ще тръгнат свободни съм звездите.
Карис и Макс са третото поколение след промяната. Родителите им вярват в утопията и са решени да отстояват принципите, изградени от техните създатели. Но тази книга започва от самият си край. Двамата млади са на мисия, която цели откриването на път през астероидния пояс – шанс за човечеството да постигне мечтите си. Мисията почти успява, но корабът е улучен от скален къс, който пробива корпуса и оставя зад себе си две свободно реещи се тела, почти без никакъв шанс за спасение. Тук Кейти Хан се е постарала да бъде безкрайно правдива, описвайки ситуация като в „Гравитация“. Двамата опитват да се измъкнат от лапите на смъртта, използвайки наличните инструменти и нестандартно мислене, което се основава на някаква логика. Деветдесетте минути, които им остават са решаващи, но те имат да оправят и собствените си отношения, припомняйки си изминалите от запознанството им години. Това ми хареса – добре подредената книга, следването на сюжетната нишка, без излишни отклонения. Както много други книги, и в тази се разказва за любов и изпитанията заради нея. Май очаквах и нещо по-дълбоко като смисъл, но Хан е написала по-скоро книга за тийнейджъри, въпреки солидната (25 години) възраст на героите.
Да спомена и някои особено приятни за мен неща. Харесвам правдивата наука в книгите, дори в основата им да стои не много добре описан бъдещ свят. На този му липсваха доста части, но нали всъщност си имаме поредната любовна история.Книгата обаче има своя индивидуалност и не би трябвало да се сравнява с никоя друга. Невероятно, но факт – историята има няколко алтернативни финала! Според мен това добавя още сила и смисъл в сюжета. Като цяло съм с положително мнение.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 