„S.O.S. Нова учителка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 1) на Доминик Демерс

Чудновата учителка разбунва духовете

   Почти всяка детска книжка е много веселяшка. То си е направо задължително. Доминик Демерс явно знае, че нещата ще се получат доста по-добре, ако се внесе и малко чудатост, освен класически пакости от някакви си деветгодишни. Затова героят в тази книжка не е разказващото момиче, а новата учителка, която разбунва въображението на учениците със странното си поведение. В „S.O.S. Нова учителка“ („Прозорец“, 2017, с превод на Анета Пантелеева) стожер на бунта е не кой да е друг, а възрастната госпожица Шарлот, с нейната особена методика за обучение. Чел съм весели детски книжки, но началото на тази поредица си е наистина колоритно. Е, не може да се очаква някаква особена философия за деветгодишни, но има куп забавни моменти, които не секват и за миг. Самата книжка е само 70 страници, но тук не е необходим обем, за да се поднесе чудновата история. Да видим…

   Всеки нормален клас си има своите особености, но старите номера вървят навсякъде. Учителите са си гадни, уроците са досадни и отнемат от времето за забавление, а изпитите са… не ми се говори за тях. 😀 Сега си представете, че учителката е излязла в майчинство и в клас ще се появи съвсем непознат човек, който си има различни методи за предаване на материала и може да е още по-голям сухар. Но не и госпожица Шарлот. Тя се облича странно, говори с камъчето си Гертруд и изобщо не ѝ пука от правила и задължения. Е, ако проявявате насилие, тя няма да е доволна. Но пък ще заиграе футбол или ще остави куп свободни часове, през които децата да се забавляват. Колкото и кусури да има една такава учителка, няма начин да не я заобичаш. Дори ще я защитиш, ако се наложи.

   Ами… не мога да съм критичен към „S.O.S. Нова учителка“ – книжката е доволно „разюздана“, за да се хареса на хлапетата, дори да не четата особено много. Аз лично не си представям такъв сюжет да се случи в действителност, затова ще ми е много интересна реакцията на прочелите я деца. Най-смело ще си я препоръчвам и съм сигурен, че недоволните ще са много малко. Единствено илюстрациите на Тони Рос не ми се видяха много удачни, но със сигурност причината е в моите предпочитания. 🙂 Кратко и ясно: книжката е достатъчно забавна, изненадваща и подготвя за още повече смях в следващите от поредицата.

   Сега направо си хващам „Загадъчната библиотекарка“ и ще се срещнем в следващото ревю. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5