„Разкази за родината“ на Дмитрий Глуховски

За политиката, Родината и руската съвест

1-207124_b   Не разбирам от политика. Хм, по-скоро политиката не разбира от мен. Едно време, когато всячески се опитвах да си обясня тази дума, ми ставаше все по-тъжно и все по-тъжно. Така ставаше, защото си представях политиците като стожери на разума и справедливостта. Светът обаче никак не се интересуваше от моето мнение (а и от доста други) и произвеждаше едни други политици, от които съвсем ми се „разкисваше“ настроението. Нищо ново под небето. В „Разкази за родината“ („Сиела“, 2017, с превод на Васил Велчев) има много от това, за което всички говорят и се подсмихват, все едно четат виц. Нека да свалим ореола на „богоизбраните“ и да се позабавляваме, защото тъкмо това е светът, в който живеем. Току виж всичко се е оказало по-странно от действителността – че политиците не са точно хора и борбата всъщност се води на друг фронт. 😉 Ако в Русия искаш да кажеш нещо важно, просто го украсяваш с фантастични елементи. Всеки знае, че онова, което не съществува, не може да е толкова опасно. Да видим…

   Запалих се по тази книга още с новината, че ще бъде преведена. Глуховски отдавна е „нещо повече от обикновен писател“ в родината си, затова може да си позволи да разказва сатирични истории за руската действителност – такива, каквито взимат на подбив едни от най-известните политици в Русия. Една приказка гласи, че страхът престава да бъде страх, когато го осмееш. Ето такива са тези причудливи разкази – зона, в която човек не изпитва страх и е склонен да се позабавлява на гърба на собствените си политици, бухайки ги буквално в миризливото блато, за да се понамокрят и поизкалят, докато не заприличат на обикновени плашила. В един от разказите се случва точно това, за радост на публиката, която ламти за зрелища и извадени кирливи ризи. Какво ли пък ще стане, ако един ден пристигне летяща чиния с важно послание? Ако изникне възможност да се прави бизнес с Ада или Рая, това със сигурност ще е политическо решение. „Всичко за Родината“ си е мантра на не един властимащ, но дали патриотичното чувство има нещо общо с това?

   Ако анализираме сериозно, играта на власт е игра с постоянно променящи се правила. В нея се жертват „пешки“, а понякога и част от играчите. Навсякъде по света е така, но пък в Русия имат дълъг опит и усещането е за безнаказаност просто излиза от скалата. Глуховски описва една почти ирационална действителност, каквато си имаме и у нас. Да се смеем ли, да плачем ли – това си идва от настройката. А тук има за какво да се закачим: смешното се смесва с трагичното, лудостта се приравнява с разума, безсмислието се гордее със смисълът си. Да си го кажем – една гигантска държава–октопод протяга пипала (структури) навсякъде, където може да намери плячка и да нахрани самолюбието си. Може да е и адски тъжно, но пък сега ни е дошъл моментът да се посмеем. „Разкази за родината“ може би е и четиво за разтуха. Фантастичните елементи просто добавят свежест и на човек не му остава друго, освен да се забавлява. Аз се впечатлих сериозно, което отразява и оценката ми.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s