Поглед към страшните филми
За излизането на книгата „Добрите, лошите и грозните“ на кинокритика Благой Д. Иванов („Ибис“, 2017) не се заговори толкова много, колкото очаквах, но със сигурност ще остане дълго време в сърцата на любителите на страшните филми, защото може да се приеме като истинско събитие на книжния ни пазар за тях. Оставяме настрана това, че на запад винаги е имало от всичко по много, включително качествена кинокритика. Ако се дистанцираме малко от хашлашкия образ на Благой в личен план, той е един безспорно полезен магьосник, стане ли въпрос за жанрово кино (и не само). Така че очакванията ми за тази книга нямаше как да не бъдат задоволени. А ако вярвате, че страшните филми от всякакъв вид служат само за забавление на масите и са просто пошъл придатък към киноиндустрията, ви трябва една бърза разходка от зората на киното, когато Жорж Мелиес прави първите стъпки, до последните блокбастъри, които градят имиджа си предимно чрез визуалното пиршество. Както става ясно от книгата, старите ленти си имат свой чар и смисъл, които не могат да се пренебрегнат с лека ръка, пък и често са доста по-стойностни от културна гледна точка, отколкото голяма част от съвременните си опоненти. Зрелището, което намери своя смисъл – така с няколко думи бих описал критическите текстове на Благой в тази книга. И не се шегувам.
Повече от сто години история, куп поджанрови вариации и десетки страшни филми, които са колкото културен феномен за киното, толкова и вид изкуство за ценителите. Благой е ценител, безспорно, и познава не само историята на жанровото кино, но и вярва в ползата от съществуването му. Страшно се зарадвах от липсата на помпозност и скучни ретроспекции. Езикът на книгата е увличащ, фактологията е поднесена с усет към важното и от споменатите филми (доста от които не ми бяха известни) е взета само есенцията, като в допълнение е наблегнато на значимостта на определени персонажи, похвати и теми, важни за развитието на жанра. В плюс е споменаването на някои второкласни заглавия, които имат своето значение в исторически план. Хареса ми, че е наблегнато на психологията на страха, връзката на древните вярвания, митологиите и разноликите култури с идеите и темите във филмите. Ако сте наясно с антропологията, то лесно ще намерите изворите, от които се вдъхновява жанровото кино. Темите за зомбитата, вампирите, фаталните петъци, чудовищата, психопатите, обладаванията от демони, невидимите страхове (фобии, панически атаки и психически разтройства) и какви ли още не, са разгледани „под лупа“, като е наблегнато на генезиса им и връзката с времето, през което са възникнали. Като добавим динозаврите, страшните морски създания, извънземните нашественици, машините и героите от комикси, менажерията е пълна. 😀 Останах очарован от визионерските представи на европейското и азиатското жанрово кино. Каквото и да спомена, всичко в книгата изглежда респектиращо. Освен информация, тук има и доста любопитни анализи и сравнения, които ще заинтригуват и лаик в жанра.
Освен че съм напълно задоволен от „Добрите, лошите и грозните“, ми остава доброто чувство от подхода на Благой Д. Иванов относно оплюването и възхваляването на определени филми. Личната представа си е лична представа, но един кинокритик е длъжен да навлезе доста по-дълбоко в същността от зрителите в киносалона. Благой го прави с опит и знания. Книгата е една мини енциклопедия на жанровото кино, която действително има смисъл да се прочете, поне от моя гледна точка.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 