„На лов за чудовища“ („Кърпена глава“ – книга 6) на Гай Бас

Нов нарушител, ново приключение

1-2456776543   Е, това беше… Последната книжка за Кърпена глава е прочетена. Малкият и чудноват герой ми влезе сериозно в главата за няколко месеца, въпреки че би трябвало да му се радват само хлапетата. Когато видя страхотни детски истории, не ме свърта на едно място и веднага ги прочитам. В детската литература трудно може да се промъкне нещо недостойно за въображението на малките човеци, а понякога се появяват и истински попадения. Тази поредица от шест книжки е прекрасен пример, че страшните истории също могат да бъдат достойна част от хилядите вече наложили се като детска класика. Само аз си знам на какво приятно вълнение ме подложиха. 🙂 Няма хък-мък, почвайте ги! 😀 Сега да погледнем и в „На лов за чудовища“ („Фют“, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева)

   След като малките чудовищенца си намериха истинска закрила и обич в лицето на опърничавите жители на Кривогреблово, в замъка „Гротеск“ всичко като че е спокойно и „подобрените“ чудовища се захващат кой с плетките, кой с театралните постановки, кой с ползотворните си лични мечти. Идилия! Да, ама не… Странно луда изследователка с мания за величие и търсачка на зверове, пристига ненадейно с екипа си и с акт за собственост на замъка, че и с намерението да си хване зло същество. На мушката попада Съществото и Кърпена глава е наистина отчаян. Като добри приятели, всички се заемат да измислят план за спасение. Арабела, разбира се, може да нарита хубаво неканените посетители, но това не се оказва толкова лесно. Решението е да открият наистина зло чудовище, а това може да стане единствено при лудия професор Еразъм Еразмус. Но никак, никак не е толкова просто.

   Гай Бас е написал чудесен завършек на една забавна и леко страшничка история за деца. Ако ме питате кой от героите ми е допаднал най-много, веднага бих отговорил, че това е малката Арабела със специалните си обувки за ритане, чорлава коса и неспокоен характер. Самият Кърпена глава също е достоен за този пост, но в течение на времето осъзнах, че просто не ми е достатъчно симпатичен. Може би защото не е човек, знам ли. Дори като основен персонаж, той сякаш се губи на фона на цялата менажерия наоколо. Е, сладък е, това и сами ще видите, когато прочетете книжките. 😛 Както в най-добрите детски книги, тази история си има добър край. Хареса ми, че не е „предъвкан“ като много други и на човек му става едно мило и драго от хрумките на автора. Време е да кажем сбогом на Кърпена глава и компания. Дано си намеря също толкова забавна и откачена поредица. Ще се види…

Оценка от Книжен Петър: 4.7 / 5

Ревюта на предишните книжки:

Книжка 1: „Кърпена глава“, книжка 2: „Окото на пирата“, книжка 3: „Призракът на „Гротеск“, книжка 4: „Бърлогата на паяка“, книжка 5: „Звярът от Кривогреблово“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s