„Дарла – 172 часа на Луната“ на Юхан Харстад

Завръщане на Луната… с тийнейджъри

1-208082_b   Винаги са ме привличали космическите пътувания и не се оказа трудно да се спра на „Дарла – 172 часа на Луната“ („Ергон“, 2017, с превод на Анюта Качева). Предназначен за по-младите читатели, романът се „разхожда“ и в средата на тийнейджърските представи за живота, и сред мрачните пространства на неизвестното. Всъщност идеята му се върти около нещо изключително необичайно, за което не бях чувал до този момент. Така да се каже, фантастичният елемент не е точно в пътуването до Луната (и как би могло?), а в мистерията, която се открива пред екипажа след кацането. Оставяме настрана това, че шестнайсет-седемнайсет годишни младежи са „впрегнати“ от НАСА за едно пътуване през космическото пространство, с няколкомесечна подготовка и мисли, паразитиращи все около невинните земни тревоги, придружаващи всеки човек на тази възраст. Не минава и без романтични тръпки. Харесаха ми обаче различните причини на всеки от тях да прояви известна смелост. Осъзнаването за последствията, разбира се, идва прекалено късно, когато спирачката и обратния завой са вече невъзможни. Да видим как изглежда всичко отвътре…

   НАСА изживява трудни моменти с постоянните очаквания за съкращаване на бюджета, което става повод да се търсят по-необичайни решения за възраждането на интереса на обществеността към нея. Освен това едно пътуване към спътника на Земята ще послужи за доизясняване на фактите около таен проект – станция „Дарла 2“, част от секретните проекти на НАСА от времето на Студената война и мисиите „Аполо“. Решението е да се изкопира всичко – от легендарната „Сатурн 5“, до усещането, че се случва нещо велико, т.е. да се създаде съответната еуфория. Разликата е в това, че освен екипажа от петима професионални космонавти, да се включат и трима тийнейджъри, които спечелят организираната за целта лотария.

   Междувременно Миа от Норвегия изживява своите щастливи моменти в пънк-бандата си и се готви за предполагаемата си музикална кариера. Поне докато родителите ѝ не я включват самоинициативно в лотарията. Мидори от Япония пък е наясно, че ще скоро ще се превърне в поредната послушна и тиха съпруга, въпреки мечтите ѝ за по-вълнуващ живот. Антоан от Франция е зает изцяло от мислите за нещастно прекратената връзка с приятелката си, която вече има ново гадже и, съответно, нови приоритети. Тримата са коренно различни, като единствено ги свързват вълненията на младостта и несигурните очаквания от бъдещето. Само Миа има първоначални резерви относно случващото се с нея, но и тримата могат да сбъднат мечтите си, ако се отправят към Луната.

   Очаквах, че романът ще е по-обран, така да го кажа. Но пък Харстад е взел доста присърце нуждата от напрежение и тайнственост и е поразкрасил сюжета с някаква почти езотерична мистерия. Ако се разгранича от опитите му да обясни тайнствените събития около основните персонажи и „документираните“ истории, романът си е едно добро фантастично приключение за младежи, гарнирано с малка доза хорър елементи. Не ми допадна обаче окастрянето на сюжета в частите, които би трябвало да съдържат технически елементи. Е, „Дарла“ в никакъв случай не може да е „Марсианецът“, но с паранормални елементи в допълнение. Съвсем спокойно можеше да има още стотина страници, запълнени с нещо по-технологично. Но както споменах, това си е тийн роман и трябва да се чете като тийн роман. Добре си прекарах, докато го четях, затова ще се усмихна доволно и ще продължа нататък. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s