„Човекът сянка“ на Коуди Макфейдън

В сянката на Джак Изкормвача

1-208106_b   Ако има душевен апокалипсис на хартия, той със сигурност носи яркото послание на един смразяващ трилър. Страниците навяват ужас и безнадеждност, злото може да се помирише, а детайлите създават усещането, че си в Ада. Винаги е така, когато наоколо бродят истински психопати, намерили достатъчно условия, за да изпълнят ужасяващата си мисия. Мъчения, кръв, смърт… Спокойствието е заменено с постоянна агония и психически сривове, нормалността отстъпва място на страха. Изчадието с човешка сянка пирува в своя извратен свят, подвластен единствено на болката и смъртта. И за да е още по-сюрреалистична обстановката, се появява той – Джак Изкормвача-младши, за да доведе нещата до съвършенство. „Човекът сянка“ („Сиела“, 2017, с превод на Коста Сивов) успя да се изгаври с психическата ми устойчивост и ме накара да се лутам из спомените си дали съм чел подобен крими трилър. Е, точно такъв не съм чел. На такива книги им казвам „тежка психология“. Успя да ме изпоти не на шега. Направо да го хване срам човек, който харесва и чете ужасии. Но да видим…

   Изключително приятно впечатление ми направи началото. Сцената е странна и заредена с мистична сила – сънища, отключващи перспективата на мрака, които владеят ума на един от най-добрите в професията си агенти на ФБР. Смоуки Барет има тежко минало, изпълнено със загуби и психически сривове. Сънищата ѝ постоянно връщат лентата, пропускайки епизодите от агонията на личната вина за смъртта на съпруг и дъщеричка. За да остане „на линия“, тя е принудена да се крие от самата себе си. Посещението при психотерапевт е най-удачното решение за напрегнатия живот, който води. Макфейдън ни въвежда в реалността, в която преследването на серийни убийци и всякакви други извратени хора е истинско изпитание. Дори най-закалените в един момент трябва да „разпуснат“ пред зоркия поглед на психотерапевта. Така Смоуки се държи на повърхността, опитвайки се да „отмени“ самоубийството си.

   Там някъде се крие сянката на необичайно извратен психопат, поставил си за цел да превземе душите както на агент Барет, така и тези на колегите от екипа ѝ. Плановете му са изпипани почти до съвършенство. Самият той е решил да носи името на легендарния си вдъхновител – Джак Изкормвача, повече от век след неговите зловещи убийства. Играта започва и Джак навлиза в територията на добрите герои от ФБР, за да ги превърне в треперещи от ужас дечица. Мисията му минава през подборка на жертви от лични еротични сайтове, собствениците на които имат някаква връзка с разследващите го агенти. Нещата при ФБР излизат от контрол, когато започват да пристигат записи на убийствата. Сега всичко става прекалено лично. Една от жертвите се оказва приятелката на Смоуки. Идва ред и на следващите. Групата на агент Барет трябва да впрегне всичките си сили, за да залови изключително прозорливия и умен психопат.

   В „Човекът сянка“ определено има много нелицеприятни сцени. Макфейдън доста добре акцентира върху психическото състояние и живота на агентите, които нямат друг избор, освен да участват в играта на убиеца. Всеки един от тях е прикован към своя собствена стена на мъченията и изживява тежки изпитания покрай професията си. За това се иска силна воля и устойчивост към манипулации. Както обикновено се казва в подобни случаи, ще победим само ако сме единни и си пазим взаимно гърбовете. Много ми допадна „тихата сила“ на малкото момиче, изживяло истински ужас покрай смъртта на майка си, което, въпреки своята крехкост, повлиява благотворно в някои по-напрегнати ситуации. Отделно авторът е „наблъскал“ всичко в доста солиден пакет от постоянни изненади и един читател лесно би усетил растящото напрежение, което се трупа ли трупа, без изгледи да спадне скоро. В тази книга няма отделено място, където да отмориш малко, преди да те захапе поредната изненада. Съвсем определено трябва да внимавате и за своята психическа устойчивост, няма друга алтернатива.

   Веднага си спретнах едно проучване и открих, че книгите за агент Смоуки Барет са цели пет. Дано и те са също толкова напрегнати. Чакам ги с нетърпение.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Дневникът на един книжен тигър

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s