„Лудост за здраве“ на Богомил Иванов-Боге

Живот е, за да се живее

1-205807_b   Първата изненада от тази книга дойде при нейното представяне. Видях младо, сериозно и разсъдливо момче, което говореше с убеденост и рутина, за която можех само да му завидя. Същата вечер прехвърлих случайно избрани десетина страници и разбрах, че трябва да оставя книгата да отлежи, но не като вино, което с времето става по-хубаво, а заради темата в нея. Балкански синдром – странната и до болка позната ни особеност на нашето вечно състояние на неудовлетвореност и разбиране към живота. „Лудост за здраве“ („Монт“, 2017) е от книгите, които могат да забавляват до сълзи, но и да навеждат на мисълта за почти възвишената ни страст към самоиронизиране и наследяване на прословутата ни лудост през поколенията. Заглавието е пределно красноречиво, ако се опитвате да разберете за какво точно става въпрос. Така че моето разсъдливо изчакване на подходящ момент за четене е напълно обосновано. Пък и подготовката за тази лудост на хартия е несъмнено сериозен процес, в който опасността да се засрамиш е наистина силна.

   Балкански колорит, неведоми пътища към лудостта, картини на идилия и страст към живота – това е разковничето, за да се почувства човек добре, да усети нахлуващото като ураган щастие и да изостави битието си на беден, болен и нещастен, което често се случва по нашите ширини. Ако можем да грабим от щастието с пълни шепи, защо да не го правим – то си е в реда на нещата, несъмнено. Така мислят и нашите герои в Шарена поляна – място за релакс, щури идеи и щипка лудост. Фантов, Тулката и Боян (пък дано повлекат и още! 😉 ) – трима смелчаци, неподвластни на нормалността и смъртоносната рутина на ежедневието, се събират в кръчмето „ох-оХ“ (бивше Хо-хо-хо), за да се върнат мислено към стихийната си пиратска младост и чудните години на щастието. Богомил Иванов-Боге започва пътуване към една стихийна мечта, преминавайки от реалното към магическо-нереалното – всичко онова, което присъства в съзнанието и е плод на една почти философска, но въображаема цел. Фантазиите са като красива мелодия за живота – може да бъдеш всеки, да имаш или да нямаш, но пак да разполагаш с необходимото за възраждане на собственото си щастие. Героите на Боге са типични за нашата си действителност, все колоритни и готови за лудостта, която ще ги подхранва с магия, докато не достигнат до отговорите на важните за тях въпроси. Ако човек се вгледа внимателно, би открил цяла палитра от характери, които са сбор на всички нас, всеки със своята битийност и начин на живот. Едно безвремие ни събира в неустановено измерение, за да поднесе готово ястие, подправено с чудеса и колорит.

   Почти стихийна като изпълнение, „Лудост за здраве“ ми достави неимоверно голямо удоволствие. Няма нужда да споменавам какво представлява този „балкански синдром“, нито да разказвам с подробности книгата, но ще ви кажа, че е страшно богата на „изпълнения“ от всякакъв род. 😀 Като цяло е един сатиричен прочит на културната среда, в която растем и се развиваме, мечтаем и решаваме проблемите си. Така може би си даваме някаква надежда. Не, наистина си даваме надежда, един вид поддръжка за самочувствието, за собствената ни значимост в един луд свят, в който е добре и ние да сме малко луди. Луди за здраве.

   Малко неприятно ми е, че трябва да спомена за недобрата корекция на места. Но се ядва.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s