„Сейлъм’с Лот“ на Стивън Кинг

Обикновено градче привлича злото

1-176451_b   През 1972 година Стивън Кинг започва да пише роман за градче, обсебено от странни пришълци, които се нанасят в Марстъновия дом – сграда със страховита история, попила страха на всички жители. Наоколо продължават да се носят слухове и легенди за мрачните ѝ тайни, но животът в провинциалното градче си тече безметежно и никой не предполага какво ще се случи съвсем скоро. По това време „Кери“ е неосъществена мечта, която три години по-късно ще разчисти пътя на „Сейлъм’с Лот“ („Бард“, 2013, с превод на Любомир Николов) към американските читатели. Но Кинг продължава да трака на пишещата си машината, обсебен от фантазии, от които на човек му иде да се скрие някъде за по-сигурно. 😀 Многопластов и щедър на герои, хартиеният свят изглежда пределно реалистичен. „Напоителното“ писане е блян за много писатели, за младия автор на страшни истории това е начин да навлезе дълбоко в историята, да я направи почти реална, изпълвайки я с наглед незначителни подробности. За незапознатите, Кинг е цар на „провинциалната идилия“ в американски мащаб. Героите му са атрактивни, с характерни за американската действителност битност и самочувствие. Като добавим мощното участие на градските легенди, получаваме нещо наистина великолепно.

   „Сейлъм’с Лот“ е и първата книга от вече внушителното творчество на Кинг, в която един от основните персонажи е писател. Афинитетът му към подобни герои не ми се струва изненадващо. Какво по-хубаво от това самият той да послужи като първоизточник за идеи с потенциал. Най-добре това личи в страховитите „Мизъри“ и „Тъмната половина“. Но за тях ще говоря, когато им дойде времето. В тази книга думата имат кръвопийците – легендарни персонажи от многобройни книги на ужасите, които в последните години се изявяват като любящи манекени, за удоволствие на влюбените млади момичета. Как може такова кощунство? Но да караме нататък.

   За да има мистерия, трябва да се създаде легенда. Джирусълъм’с Лот е описан от Кинг с мисълта да се превърне в един от персонажите в книгата. Дори си има собствени глави в романа, в които всичко е описано почти картографски, намествайки в ума на читателя отличен план как сам да посети мислено основните места и да наблюдава скрит какво се случва около него. Постепенно в съзнанието се набива Марстъновият дом. Ако са на подходящото място, героите винаги отправят притеснен поглед към хълма, където се намира постройката. Създава се впечатление за напрегнато очакване, сякаш занемарената сграда всеки момент ще възкръсне от мъртвите. Зловещата история, свързана с нея, не се е изличила от умовете и все още въздейства с мрачното си присъствие. Всички знаят, че злото спи и чака подходящ момент да напомни за себе си. И той идва с двама пришълци, които се нанасят в Марстъновия дом.

   Бен Миърс е потенциален нарушител на установената идилия. Автор на три романа, които не са му донесли мечтания успех, той идва в Джирусълъм’с Лот за вдъхновение и личните си страхове, заровени някъде в детството. Неговата връзка с Марстъновия дом е далеч по-стихийна, а лечението – написването на роман за града, който да подреди емоциите му и да прокара пътя към успеха. Както се случва с писателите, все някой ще ги разпознае и напълни с крехки надежди. Ненадейно той се забърква с местната красавица, подхванала един от романите му и нейното „подходящо“ гадже. Скоро ще се срещне и със злото.

   Кинг обича стълкновенията. Героите му винаги са ексцентрични и изпълнени с демоните на собствените им недостатъци. Непременно ще се появи тормозеното в училище хлапе или някой хахо, отмъщаващ на света заради нерадостното си битие. Те са „дребните риби“ в романа, но създават невралгичната атмосфера, която в последствие ще причини апокалипсиса. Най-добре това се вижда в „Неизживени спомени“, където е основна тема.

   „Сейлъм’с Лот“ не е достатъчно идеен, дори по времето на написването си, но стилът на Кинг и обсебващата атмосфера му придават необходимото, за да привлече читателите. Все пак на Стивън Кинг му трябва още малко, а именно „Сияние“, който ще блесне като ярък метеор. С него ще дойде и истинското обсебване по марката Кинг. Скоро ще пиша за нея.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Goodreads

 

15 мнения за “„Сейлъм’с Лот“ на Стивън Кинг

  1. Pingback: „Сияние“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  2. Pingback: „Гняв“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман) | Книжен Петър

  3. Pingback: „Нощна смяна“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  4. Pingback: „Сблъсък“ (Том 1 и 2) на Стивън Кинг | Книжен Петър

  5. Pingback: „Дългата разходка“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман) | Книжен Петър

  6. Pingback: „Мъртвата зона“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  7. Pingback: „Живата факла“ („Подпалвачката“) на Стивън Кинг | Книжен Петър

  8. Pingback: „Пътна мрежа“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман) | Книжен Петър

  9. Pingback: „Куджо“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  10. Pingback: „Бягащият човек“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман) | Книжен Петър

  11. Pingback: „Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1) на Стивън Кинг | Книжен Петър

  12. Pingback: „Особени сезони“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  13. Pingback: „Кристин“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  14. Pingback: „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

  15. Pingback: „Годината на върколака“ на Стивън Кинг | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s