„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

Битки между големите

1-195674_b   Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми. Все пак е нормално, защото това всъщност е ВОЙНАТА с главни букви и нещата тук са далеч по сложни и преплетени. В голяма част от книгата е наблегнато на въоръжаването и техническите характеристики на машините и приспособленията за водене на битки. От една страна това е „суха“ информация, но ако човек се вгледа по-внимателно, може да съзре доста любопитни моменти. По-долу ще споделя един от тях.

   Юлиян Недев се е потрудил анализите му да не носят прекомерна тежест, въпреки гъстотата на представените факти. Остана време дори да се позабавлявам с някои моменти, които ми напомниха колко противоречиви като характери са Хитлер и Сталин. Властта може да захранва не само с величие, но и със срам, както става ясно от аналите на Историята. Истината е, че точно тези двамата са доста неубедителни като водачи на своите народи и освен личните си страсти и противоречиви идеи, не успяват да вложат почти нищо друго като доказателство за правотата си. Да даваш правилни нареждания не е проста работа, особено когато не се намират много хора, които да ти противоречат. Но все пак битките помежду им променят Историята и са в основата на всичко, което ни е сполетяло през втората половина на 20-и век. Тук бих споменал монументалната „Сталин – Том 1: Пътят към властта (1878-1928)“ на Стивън Коткин, чиито втори том чакам с нетърпение.

   В началото Недев описва скритите стратегии на Германия, СССР, Франция и Англия, които се разиграват помежду си в опит да получат влияние върху спорни територии, част от независими до този момент държави като Полша и Чехословакия, макар и под външно влияние. Както е отбелязано в книгата, 1939-а е годината на обратите. Великите сили си разменят комплименти и взаимоизгодни сделки, докато всяка една поотделно чертае свое бъдеще, което ще иска да реализира през идващите десетилетия. Втората световна война чука на вратата и за всички е важно в какви съюзи ще влязат и какви договори ще подпишат. За СССР е изгодно да привлече на своя страна поне един съюзник и сполучва с Германия. Това обаче ще разбуди винаги неспокойните духове на лидерите им и впоследствие ще доведе до колосалните битки на територията на руснаците. Всичко това е пределно ясно и добре анализирано, но Недев иска да насочи вниманието към четирите битки за Харков, които смята за особено важни, дори в сравнение с тези при Сталинград и Курск.

   След окупирането на Полша и Чехословакия, Германия все повече заприличва на гладен вълк, неспособен да овладее болните си амбиции за световно влияние. Недев обяснява ясно всички причини, поради които Германия се впуска в опасна авантюра за подчиняването на безкрайната Руска степ. И съответно трябва да разберем дали са имали достатъчно основания, сравнявайки военната мощ на двете воюващи страни. Както споменах, половината книга се занимава точно с това.

   „Значим проблем за Т-34 и КВ [модификации от 1941 г.] е отсъствието на радио във всички машини, освен в командирската, а качеството на самата радиостанция, дори когато я има, е доста ниско в сравнение с противниковите. Така докато германците с лекота координират действията на десетки танкове на бойното поле, руснаците разчитат на сигнална система с флагчета, заимствана от ВМС. Реално в бой командващият частта няма контакт с подчинените си, защото не би живял дълго, ако в разгара на битката се покаже открит на купола, размахвайки две малки знаменца, а дори и да го направи, няма гаранция, че ще бъде забелязан. Освен трудности в комуникацията на ниво съединение в ранните съветски модели, в които радиото отсъства, няма и интерком, т.е. екипажът трябва да надвика грохота на двигателя и шума от боя, за да си предава информация. Някои командири проявяват изобретателност в това отношение. Чрез система от ритници те предават на разположения под тях механик-водач какво да направи: „завий надясно“ – ритник по дясното рамо, „завий наляво“ – съответно същата „команда“, но по лявото рамо, „машина спри-тръгни“ се предава с ритник в гърба.“

   Харков е действително важен град за икономиката на СССР по онова време. За две години са проведени четири битки. Трудно е да се определи дали някой действително е спечелил от стълкновенията. Недев прави обосновани изводи в края на книгата, с което остави у мен добро впечатление.

   Следващата книга от поредицата се занимава с Великата северна война, за която не знам почти нищо. Изпълнен съм с любопитство.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Мои ревюта за предишните книги от „История на войните“:

„Походът на Александър“ на Георги Марков, „Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев, „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, „Гръко-персийските войни“на Георги Марков, „Войните на Цезар“ на Георги Марков

Advertisements

One thought on “„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

  1. Pingback: „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга) | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s