„Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ на Джоби Уорик

ИДИЛ – враговете на разума

1-201376_b   Макар да чета рядко книги на подобна тематика, някои ми правят изключително впечатление. Вече имам такива от „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс, в която е направен пълен профил на джихадисткото движение и в енциклопедичен стил са представени главните участници и замесените структури. „Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ („Изток-Запад, 2016, с превод на Жана Тотева) проследява историята на главните заподозрени, начело с Абу Мусаб аз Заркауи и Абу Бакр ал Багдади, които стават причина терористичната организация да създаде структури, чрез които ИДИЛ се „превръща“ в своеобразна държава. Книгата е написана по такъв начин, че да е разбираема и за неспециалисти. В основата ѝ стоят стотици интервюта и материали, придобити след многобройните операции, целящи ликвидирането на лидерите на Ислямска държава. Най-много се впечатлих от възстановките на сцени, предадени в почти художествен стил. Заедно с частите от интервютата, те са вплетени в текста с умение, присъщо само на добър журналист, който си разбира от работата. Освен това Уорик не се е подвоумил да поразсъждава за вината на САЩ след военната интервенция в Ирак през 2003 година.

   След Втората световна война повечето военни конфликти не преминават границите на съответните региони, в които се провеждат, но модернизацията на технологиите и лесния достъп до информация през последните двайсетина години, направиха възможно терористични организации като „Ал Кайда“ и ИДИЛ да изпращат посланията си директно в домовете на хората, превръщайки ги в неми участници и поставяйки психическата им устойчивост на изпитание. Това е не само опит да се всява страх, а и начин да се печелят привърженици за определена кауза. Най-страшното в случая е, ако тази кауза противоречи на здравия разум и цели разрушаване на света какъвто го познаваме. Промяната би била толкова драстична, че възстановяване изобщо да не настъпи. ИДИЛ се появява, защото това е възможно именно днес.

   Джоби Уорик следва стъпките на Заркауи първо в един от страшните затвори в Йордания, където е разпитван от най-способните служители на Мухабхарат – разузнавателна служба, която ще допринесе с изключителния си професионализъм за набавянето на информация за терористите с ръководна роля в „Ал Кайда“ и ИДИЛ. Заркауи все още се нуждае от духовен водач като съкилийника му Абу Мохамед ал Макдиси. Влиянието на Макдиси в затвора е огромно и му печели последователи сред затворниците, които по-късно ще поемат по пътя на тероризма. Но както често се случва, предаването на властта от баща на син в Йордания, последвано от амнистия, ще отвори широко вратата пред пълния с идеи Заркауи. Целите са ясни – изграждането на структури, които ще му позволят да организира и извършва смъртоносни атентати в името на религиозните си убеждения. Но първо му трябва сигурен гръб в лицето на вече известния Осама бин Ладен. Ражда се „Ал Кайда в Ирак“.

   Както се оказва, нахлуването на САЩ в Ирак има огромни последствия за местното население. До този момент религиозните различия (сунити, шиити и кюрди) не са представлявали проблем, но намесата на външен фактор лесно подбужда конфликти и помага на по-радикално настроените да се възползват от ситуацията. Заркауи действа безпощадно, заснемайки обезглавявания и трупайки негативи от цялата арабска общност. Ирак постепенно се разпада под напора на безжалостните терористи. Освен това Арабската пролет чука на вратата и дори светска Сирия не може да се противопостави на идващата опасност. Асад е в немилост, а терористите се радват на новите територии, които ще използват за тъмните си дела. Точно Сирия ще отприщи вълна от съпричастност към различните каузи и многобройните военизирани структури ще се обогатят с желаещи от цял свят да се борят за своите изродени идеали. Най-емблематичен се оказва Заркауи, чиято армия става фактор в региона и вече мечтае за световен халифат. Първите градове са превзети и началото е поставено.

   След ерата Заркауи, се появява един нетипичен завоевател – Абу Бакр ал Багдади, който има образованието и ума за постигането на големи цели. Всъщност профилът му не подсказва в какво ще се превърне съвсем скоро. Посланията му са добре премерени и изпълнени по холивудски. Хиляди инакомислещи и ядосани на битието си граждани на страни от цял свят искат да се включат в армията на Багдади и да размахват оръжия и за убиват за някаква кауза. Халифатът вече съществува, а територията му се разраства с всеки изминал ден.

   Джоби Уорик разказва невероятно добре. Структурата на книгата му е ясна и не се нуждае от допълнителни разяснения. За самата Ислямска държава като обект за анализ са оставени последните стотина страници, което предполага, че Уорик е търсил корена на всичко. Базата, върху която работи, са именно стотиците интервюта, част от тях на хора, чиито имена са свързани с контраразузнаването и участници в събитията. Като тегля чертата, ми се струва, че Уорик е написал много адекватна книга, която си заслужава прочита. Тук позицията му е на журналист и това се вижда на всяка страница.

Оценка на Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Блогът на Бирето

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s