„Бьорнстад“ на Фредрик Бакман

Бьорнстад – градът на предизвикателствата

1-207444_b  Не мога да обясня защо се вълнувам толкова, когато гледам филми за спортни легенди, останали в историята със силния си дух и воля за борба – да надделееш над противника си, въпреки всички пречки и неволи, които те обграждат. Може да са бегачи, борци, скиори или шахматисти, но импулсът да се включиш с емоциите си, сякаш те поставя на предния ред, все едно си част от състезанието и можеш да повлияеш с енергията си на участниците. Когато научих, че „Бьорнстад“ („Сиела“, 2017, с превод на Любомир Гиздов) е книга на спортна тематика, в мен се зароди някакво очакване за вълнуващи битки на терена, тренировки с пот и сълзи, драми с падения и възходи, докато не се достигне до върха. Но това е Бакман – един вълшебник, който те кара да избягаш от наложените канони и да кривнеш встрани от пътя, за да те разходи сред чудати хора, които ще променят възгледите ти или поне ще те накарат да се замислиш кой си и защо правиш това, което правиш. Бакман също праща послания от книгите си, но не ти е трудно да ги разбереш и приемеш, защото не са обградени от постулати и нямат табличен вид. Но стигнах до „Бьорнстад“ и, както се казва, стигнах до мига, в който ще заобичам Бакман не заради езиковите му прийоми и заигравки, а заради откровеността и честната битка, която води на белия лист. Това е драма, истинската драма, която ни поднася животът и случайностите около него. Защото случайностите не можем да ги предвидим и накрая някой трябва да изкупи вината.

Един отбор, който е изграден в името на една малка общност, един лидер, който се ражда достатъчно рядко, за да обедини малкото градче и една кауза, която надделява над личната емоционалност и егото. „Бьорнстад хокей“ следва пътя на всеки малък отбор от малко градче, гради таланти, които преминават през детска, младежка и мъжка формации и се обгражда с разрушителната страст на патриотичното битие. От Бьорнстад не е останало много, затова битките на терена за хокей са битки за изплъзване от забвението, което се е разпростряло навсякъде. Бакман ни среща с героите си – деца на по дванайсет, петнайсет и седемнайсет години, в разцвета на силите си, момчета, които нямат друга алтернатива и поемат щафетата от батковците си от мъжкия отбор. И може би в такова малко градче всички са сплотени, за да побеждават и вървят напред. Поне докато не се намесят политиката и парите. Не можеш да съществуваш самоцелно, трябва ти здрав гръб и… произход. Колко е разочароващо да си от Низините, да понасяш подлостта и високомерието с надеждата да те приемат в компанията на връзкарите. И тук е така – не може само да си добър хокеист, трябва ти и име, което да всява респект.

   Бакман пише за саможертвата и приятелството, за предателството и агресията, която ти пречи да видиш реалното състояние на нещата. В Бьорнстад трябва да пораснеш не само физически, но и емоционално, защото рискуваш да се загубиш всичко. Самочувствието е важно дотолкова, доколкото можеш да понесеш отговорността на лидерството. Такъв роман не може да мине без злата прокоба, която срива всичко, градено с десетилетия на упорит труд и отдаденост. Сянката на престъплението се спуска като хала и поглъща разума. В този роман няма невинност, зад която да се скриеш. Бакман е прям и откровен до болка, когато трябва да говори за вината, за отчаянието и слабостите на човешкия характер. Изумително е колко много можеш да разбереш за човешките отношения от един художествен роман. Бакман дава много поводи да спреш за миг, за да помислиш, да прозреш зад шепата думи посланието, което те кара да преценяваш и преоценяваш, да вникнеш по-дълбоко в проблематиката. Не се учудих, че не открих любим герой. Всички са изтъкани от противоречия и слабости, нито един не е достатъчно добър или лош, за да го дадеш за пример. Възхищаваш се на един, а той ще изнасили, съчувстваш на друг, а той ще те подведе.

   Трудно се пише за такава книга, защото тя не крие нищо. За разлика от другите романи на Бакман, тук тъгата е повече и дори се превръща в предизвикателство за читателя. Упорито продължавам да се възхищавам на умението на всеки един писател, който е способен да наруши душевното ти равновесие. Респектираш се, вникваш по-дълбоко в нещата и започваш да разбираш. Не мога да дам друга оценка, освен най-високата.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

КниголандияАз четаДневникът на един книжен тигърReader SenseЧетивоМария ДоневаGoodreads

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s