Убиецът на тихата вяра в ангели
Доста книги за серийни убийци ми се събраха. Повечето не са никак леки за възприемане, ако се наблегне на частите с описания на мъчения и смърт. Но въпросът е в драмата и как светът на героите се срива, подхранван единствено от жестокости, за които от време на време чуваме и по новините. Всяка подобна книга е вдъхновена от нещо, макар и поукрасена тук-там, за да има по-голям ефект. „Тихата вяра в ангели“ („Пергамент Прес“, 2017, с превод на Силвана Миланова) е драматична до висините, ако мога така да се изразя. Героят тук буквално е абониран за страховете в живота, които го преследват десетилетия наред, без да му дадат и миг спокойствие. Започва се още в детството му и не престава до края на самата книга. Винаги съм искал четените от мен книги да ме вълнуват и стъписват, да ми влияят почти физически. Накрая съм доволен, ако съм плувнал в пот и съм се разчувствал или стресирал по някаква причина. И не е само заради прожектиращите се в главата ми картини, а и това, че може де се изживеят всички тия терзания от страниците. Книгата на Елъри е пълна с душевен смут и това ме направи нестабилен, нервен и дезориентиран. Ако човек се остави да изживее всичко, без да опира до спасителния пояс, че това е просто една книга, ще спечели доста повече от кратко разсейване в часовете за почивка. Ако всичко това се случи, значи книгата си е свършила работата. Разказът от първо лице прави всичко още по-въздействащо.
Джоузеф Воон е детето с мечти и сили да се превърне в млад мъж с перспективи. Малкото градче, в което живее и расте, го е откъснало от фалшивите ценности на цивилизацията и му е постлало път към щастливото бъдеще. Дори избухващата война в Европа през 1939-а е далеч и не помрачава детството, за което си мечтае и изживява в момента. Докато смъртта не идва по пътеката и отнема баща му, след което наоколо започват да се случват неща, които един детски ум не може да възприеме нормално. Появяват се трупове на малки момичета, безпощадно изнасилени и разчленени, едно от които намира сам. Един ден осъзнава, че всичко около него се разпада, без самият той да може да повлияе на това. Следват момичета, които той познава или е срещал, и дори майка му, която бавно изтлява от собствените си болежки и терзания. Всичко добро и пълно с надежда изчезва под сянката на сериен убиец, който вилнее в областта и руши устоите на общността. Само една илюзия си проправя път в детското съзнание – тихата вяра в ангели.
Разказът на Елъри тече под постоянния тътен на драматичните събития. Виждаме задружна общност, която скоро се превръща в безумна тълпа, опитваща се да разреши проблемите си по стихиен и неразумен начин. Всъщност отдалечеността от влиянието на модерните градове изиграва лоша шега на разследващите и свикналите със спокойното си ежедневие жители. Това позволява на убиеца да вилнее с десетилетия в тихите кътчета на американската провинция. Образът на Джоузеф не е никак противоречив в тази вихрушка от жестокост. Усещането, че той и приятелите му могат да опазят себе си и останалите деца от разхождащата се наоколо смърт, е един вид спасение от безпомощността на възрастните, от които трябва да получат сигурна защита. Разбира се, веднага си спомних за събитията в „То“ на Стивън Кинг, макар епичната борба със злото на аутсайдерите да не се е пренесла и с процент при Елъри. Скоро изпъква вярата, че убиецът няма да бъде заловен и решението е да избягаш , да забравиш или да лепнеш вината на първия подходящ.
Силна книга, ако става въпрос за драмата и страха от неизвестното. Доста се чудих защо Елъри е избрал такъв край за книгата си, но явно причината е, че не е искал да напише точно трилър. Важен е не краят, а това, което довежда до него. Тук това е в сила. Освен това ми направи впечатление, че частта с писането на книга за събитията от Джоузеф Воон изобщо не ми хареса. Обикновено подобни прийоми ми допадат и дори ги търся в други книги. Харесвам книги, в които се пишат книги. Разбира се, това е важна част от сюжета, но си мисля, че Елъри не е обърнал достатъчно внимание на тези епизоди. Някак това осакатява самата книга, особено при сцените в писателския клуб. Това беше излишно.
Както споменах в началото на ревюто, напоследък напирам да чета за серийни убийци. Набавих си цяла енциклопедия за тези човешки изчадия и в един момент ще я прочета и ще пиша за нея.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Книголандия, LadyBug’s Page и едно интервю с Елъри: тук
Книжен Петър 