„Нощно острие“ на Бранимир Събев

Нова среща със злокобното и фантазията

1-35124281   То е ясно, че съм ненаситен, когато стане въпрос за жанрови разкази. Докато реката от илюзии тече, все ще съм на първа линия и ще се надигам на пръсти, само и само да зърна през оградата от въображение поредните магически писания. А това все пак е Бранимир Събев, чиито сборници очаквам с вълнение и респект. „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, „Пустинния скорпион“ и „Априлска жътва“ лесно се намърдаха в съзнанието ми, без много усилия. „Нощно острие“ („Гаяна“, 2017) не пада по-долу и ни потапя в светове, възможни за посещаване само чрез разказите и дивото въображение. Тук има основно хорър, но и няколко добре подбрани почти маниашки истории към края на сборника. Разбира се, харесах си фаворити, но като цяло всичко останало си е заслужило мястото под слънцето. Да видим какво имаме…

   Май си е редно да се започне с „Лакомство или пакост“ – чудно начало за сборник с жанрови разкази. Като с магия тук са се събрали едни от най-отличените легенди в страховете, мъченията и убийствата. Един е дошъл от Румъния на угощение, друг си е наточил резачката, а трети кара балоните да се реят. 😉 Хранилката на ужаса за пореден път почита с присъствието си своя собствен празник. Ако трябва да направя коментар –това със сигурност е разказ, който всеки жанров писател го сърбят пръстите да напише.

   Към съдбата си пък се е запътил Стив в „Обитателят на пясъците“. Ако има нещо, с което да ядосаш прокълнат легендарен боец и узурпатор отпреди хилядолетие, то е да му се явиш пред гроба, когато се нуждае най-много от човешко месо, за да възстанови тялото си. Един от приятните разкази в сборника, чиято идея страшно ми допадна, макар да си спомням нещо подобно в един филм. Все пак магията си остава и забавлението е осигурено.

   „(Не)сбъднати мечти“ донася едно любопитно, но не съвсем идеално близко бъдеще на наша територия. Пише, че Тил Линдеман е „чукнал шейсетака“, значи действието се развива към 2023-4 година. Освен аеротакситата, наоколо се забелязват разни интересни джаджи. Но най-важното „подобрение“ е в социалната сфера, заради прогресивно намаляващото население. Няма да го споменавам тук, но е страшно любопитно. Нормално е всеки да си представя някакво бъдеще и да си фантазира от време на време. Разказът е приятен и… разпознаваемо български, ако мога така да се изразя.

   В „Риболов“ има много гадно чудовище, но преди да се появи, един рибар ще си поиграе с късмета си. Късмет – до време. Освен това ако сте се чудили как се размножават русалките, тук ще намерите отговор. 😉 По едно време ми стана страшно смешно, но е така, когато човек няма скрупули да описва по-пиперливи истории. 😀

   „Поглед напред“ е виртуална разходка през 2025 година. Отново разни джаджи и добро настроение.

   „Кафе с късметче“ е мистериозен разказ с изненади. Може би всеки си е отварял късметчето, което придружава някои марки кафета, и е очаквал хубаво пожелание. Антон няма такъв късмет и го очаква нещо далеч по-страшно. Не много изненадващ разказ, но поне удоволствието е гарантирано.

   За „Лабиринт“ няма какво особено да кажа: среща, която не е точно среща

  Чел съм „Машината“ в антологията „Писъци“, но удоволствието от повторното четене не се оказа по-малко. Темата за бунтуващите се машини винаги ще е актуална, а и на мен ми е любима. Един от страхотните разкази, в който има доста доволна доза хорър и изненади.

   „Каменна градина“ е от тихите и замислящи разкази – за смъртта, самотата, спомените. Така или иначе всеки се е сблъсквал или ще се сблъска с тези мистериозни проявления на действителността. Някак ми стана тъжно и меланхолично, каквато е и целта на разказа, предполагам.

   „Лицето“ и „Дъжд“ са по една-две странички, но любопитни и съдържателни. Винаги съм се удивлявал как от малко текст може да се извлече толкова много. Всеки от тях съдържа по кратка сцена, завършваща изненадващо.

   „Нощно острие“ не случайно е избран да носи заглавието на сборника. Серийни убийци са си организирали среща на отдалечено място, за да си побъбрят по братски, докато тренират уменията си върху поредните жертви – семейство с две хлапета. И както традицията повелява, изненадата се появява в най-добрия момент. Освен че ми направи най-силно впечатление, разказът покрива всякакви критерии за хорър и съдържа доста тежки сцени, които се преглъщат трудно. Аз пък отново си напомням, че ме чака прелюбопитна енциклопедия на серийните убийци.

   „Изтребление“ невероятно смислен и достоен за всяка антология във фантастичния жанр. Не съм изненадан от появата му тук и се радвам, че се е получил толкова добре. Заглавието му подсказва за какво иде реч, но начинът на поднасяне го причислява директно към добрите образци на жанра. Космически флот посещава отдалечена система, за да присъедини местните към Империята и да сложи ръка на чудноват предмет, прищявка на жената, от която всички чакат наследник. Всичко зависи от един каприз, а човешката природа отново доказва колко е далеч все още от постигането на съвършенство. Макар и позициониран далеч в бъдещето, разказът показва нагледно нещо абсолютно показателно за съвремието ни и колко път още има да извървим.

   В „Мило дете“ прозират човешките несъвършенства като егоизъм, отмъстителност и грешна представа за брачния съюз. Всички са наясно, че децата опират пешкира при развод, но това много често е изместено на заден план, за да изпъкне грозната действителност на несъвършената ни човешка природа. Под формата на хорър разказ, Бранимир е насочил погледа ни към нещо брутално, абсолютно извън ценностите, които всеки трябва да пази и предава през поколенията. Силен разказ.

   „Гост от звездите“ ми беше изключително забавен. Поначало с фантастичен сюжет, разказът преминава през битието и житието на обикновен самотник, проиграл на комар почти цялото си наследство, но с последен проблясък на акъл, оставя малко, за да си изкара старините във фургон с прилежащи малка градинка, обор и каквото може да има сред селската идилия на малките населени места. Един ден във водоем наблизо пада метеорит и Жеко събира зашеметената риба. Докато я оползотворява по няколко пъти на денонощие, с него започва неподозирана промяна, която разбунва съседите. Бих казал доста ефектен разказ, който ще се хареса и на нечетящите фантастика.

   „Най-великият зоопарк в света“ слага прекрасен край на този богат на идеи сборник. Сигурно всяко дете си има своите причудливи мечти, но пък задължително ще се впечатли от милионите видове животни, които обитават родната му Земя. А ако някъде някой си къта изчезнали или направо митологични такива, няма сила, която да го спре да отиде там. Ей такъв зоопарк посещават хлапетата, които притежават тайна карта, предавана през поколенията. Добрият чичко ще ги разведе, за да им покаже чудесата на природата и въображението. Страхотен завършек и чисто удоволствие!

   Това е. Бранимир си знае работата и няма как да не остане човек доволен от вихреното му въображение. Всеки негов сборник си има собствено лице, заради подборката и писателското майсторство. Просто трябва да се надникне в тях, за да се убеди човек. Сега продължавам нататък, но и ще си чакам поредния хубав сборник.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Goodreads, Светът на ужаса

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s