„Изтребление“ („Звездна армада – 2“) на Б. В. Ларсън

Първата космическа мисия на Армадата

   Не мисля, че тази поредица ми е съвсем на сърце, но идеята си я бива и хич не е скучна. Ларсън се е постарал да премахне по-голямата част от баласта, характерен за подобни поредици, и с това историята печели доста. Минусите за мен са в липсата на някоя по-драматична нишка, която да осмисли военните действия, така да го кажа, или поне да изтъкне човешкия фактор, както се случва в много книги за Втората световна война. Аз търся това в книгите по темата. След първата книга – „Нашествие“ – нещата изглеждаха доста интригуващо, а „Изтребление“ („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева) направо полага основите за космическа опера със завидни мащаби. Още от сега е ясно, че книгите са дванайсет и във всяка ще има какво да се случва, стига Кайл Ригс и компания да не ядосат прекалено много макросите, т.е извънземните машини. 😀 Виждам смисъл да продължа нататък, тъй че си чакам превода на третата.

   Самото заглавие подсказва недвусмислено, че в тази част ще има много мъртъвци, и то от непознат биологичен вид, както Ларсън намекна в предишната. Кайл Ригс е спасил Земята от извънземните машини, но мирният договор е постигнат, благодарение на огромна жертва – вкарването на човечеството в нова война, този път срещу същества от друга звездна система. Сега Звездната армада има задачата да помогне на бившия си противник да наложи господството си далеч извън пределите на Слънчевата система. Войниците са подготвени, въоръжението е на линия, не без помощта на нанитните фабрики на „добрите“ извънземни машини.

   Както споменах вече, не съм голям почитател на военната фантастика и избягвам мачовските съревнования, подсилени с мощни оръжия и стотиците страници битки, в които се броят единствено мъртъвци. Но Ларсън има козове да разнообрази ситуацията, вкарвайки хумор чрез непостоянните човешки отношения. Кайл Ригс си има Сандра – млада госпожица с избухлив характер и типично женски черти на вечно пренебрегната приятелка. Да вземеш гаджето си на военна мисия може да ти донесе доста ползи в паузите от битките, но трябва да мислиш постоянно за възможността да го загубиш. Не бих казал, че съм изненадан от отношенията им, нито от различните им виждания за ситуацията, в която са попаднали, но все си мисля, че Ларсън си е улеснил задачата в тази част от сюжета. Все пак ако я нямаше Сандра, щях да изоставя книгата. 😛

   Биологичните извънземни? Тук те са достатъчно странни и навяват мисълта за високомерната човешка цивилизация, която е в постоянен процес на разединение, въпреки че принадлежи на вид, постигнал забележителни резултати за няколко века от своето развитие. Когато попаднеш на вид, който няма индикации да се самоизтреби в близкото бъдеще, ти става леко неудобно. Както се случва обикновено, ако няма такива наклонности, ние ще му помогнем да приключи съществуването си. 😦

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5