„Луизиана спасява библиотеката“ на Емили Б. Когбърн

История за книги, храна и малко романтика

   Ето че си избрах книга, за която предварително знаех, че е чиклит и спада към онези с не особено ангажиращо съдържание. Други са заглавията, на които изобщо не бих обърнал внимание, тъй че с готовност си я приготвих за четене. Привлече ме думата „библиотека“, а „спасяване“ просто допълни чашата със сладък еликсир, която очаквах да изпия без остатък. Последва разочарование, но понякога и това се случва. „Луизиана спасява библиотеката“ („Сиела“, 2017, с превод на Емануил Томов) може да се причисли и към „кулинарната художествена литература“, както наричам книгите с гастрономически заглавия, вече превзели рафтовете на книжарниците. Тази не носи такова, но от нея извира храна в индустриални количества. От кратката биография на Когбърн разбрах, че има магистърски степени по философия и библиотечни и информационни технологии, изявява се като журналист и е фитнес инструктор. Последното обаче не ѝ пречи да тъпче героите си със сладкиши и да ги мести от маса на маса, образно казано, подробно проследявайки кой какво си хапва. 😀 Извън това има една технологично остаряла библиотека, която се нуждае от нововъведения, за да привлече повече читатели. Това става, разбира се, с… храна. Понеже разбрах, че Когбърн е издала и още една книга, взех че надникнах. На корицата ѝ има маса с храна. Как иначе?

   Историята проследява трудния живот на една самотна майка на две деца, която с ужас установява, че скоро ще бъде съкратена, заедно с близката ѝ приятелка. Луизиана и Силвия нямат друг избор, освен да приемат работа в закъсала библиотека в малък град. Още първия ден са сюрпризирани от странния характер на началника си и новината за орязан бюджет – нещо естествено, когато работата не върви и читателите са малко. Ако не измислят нещо креативно, което да привлече хората, има опасност библиотеката да бъде затворена.

   От една страна „Луизиана спасява библиотеката“ носи позитивен полъх, заради чисто романтичната страна – спасяването на една културна ценност. От друга обаче на преден план излизат традиционните похвати на жанра чиклит, който устремно помита идеята на книгата, като запълва празнините с местни деликатеси и нарочна романтика. За мен е проблем, че тук мъжете са изтласкани в някаква друга реалност и са изкуствено лишени от характер. Единствената им задача е да поемат негативи, което би трябвало да засили блясъка на борбените жени. Не че съм против такива сюжетни похвати, но това директно запраща книгата изцяло към дамската аудитория. Самата история е приятна и затрогваща. Емоциите покрай хлапетата, трудното битие на самотната майка, разговорите с читателите – всичко това създава подходяща атмосфера за нещо пречистващо, което да превземе изцяло последните страници.

   Въпреки превантивното изчитане на десетина страници, преди да се заема с книгата, явно не съм разбрал добре за какво иде реч всъщност, иначе не бих я прочел. Определено си има аудитория, но аз не принадлежа към нея. Долу съм споделил едно позитивно мнение.

Оценка от Книжен Петър: 3 / 5

Други ревюта:

Goodreads