„Първите хора на Луната“ на Хърбърт Уелс

Невероятно пътешествие от ранната фантастика

1-206187_b   Сигурно знаете, че първите хора на Луната са били от екипажа на „Аполо“. Но този факт е просто краят на една история, започнала стотина години преди това. През 1865 година излиза „От Земята до Луната“ на Жул Верн и сътворява една мечта за поколения учени и ентусиасти. Самата мисъл за такова пътуване е била изумителна по онова време, когато единственото сигурно средство за отделяне от земята на човешко същество е било балон, пълен с газ. Да не забравяме, че крехките знания и предположения какво представлява космическото пространство, са причина идеите за напускане на атмосферата да граничат с абсурда. От „древната“ фантастика често ме избива на смях, но все пак изпитвам уважение към авторите на подобни писания от 19-и и началото на 20-и век. Ако човек се пренесе мислено в онази епоха и „потули“ за известно време знанията си, придобити от свръхтехнологичния 21 век, ще осъзнае, че мечтите и представите на хората от миналото не са били много по-различни от днешните. Днес  искаме да стигнем до Марс, но осъзнаваме, че не сме напълно готови. За много от хипотезите вече има изградени теории, но това практически не е истински пробив. Ако си говорим сериозно, и за пътуването до Луната все още има много условности. Армстронг и компания са разчитали на компютър с памет на обикновен съвременен калкулатор и не са били защитени от космическите лъчения. Може да се каже, че техния подвиг е бил следствие от политически натиск, свързан с прословутата надпревара между Великите сили. Ако беше толкова лесно, досега да сме колонизирали Луната и да си имаме чисто нова извънземна държава. 😛 Така че творения като „От Земята до Луната“ на Жул Верн и „Първите хора на Луната“ на Хърбърт Уелс („Litus“, 2017, с превод на Любомир Николов – Нарви) продължават да имат силата на мечти, и дори днес нямаме правото да ги превръщаме в отживелици. Техническото изпълнение вече е друг въпрос. При Жул Верн преходът от Земята до Луната е безумно екстравагантен, но при Уелс вече имаме някакъв технически потенциал. А тази история е видяла бял свят през далечната 1901 година. Да видим…

   Кой не е изпитвал страх от непознатото? Пещерната „идилия“ все още не ни е напуснала и ние продължаваме да се крием от тъмнината и мощта на природата. Единствено силното любопитство ни заставя да рискуваме да и вървим напред. Такъв ентусиаст и смелчага е д-р Кейвър, който изобретява разни неща, следствие от щури идеи. Бизнесменът господин Бейфорд пък не се примирява от застигналия го банкрут и решава да навакса чрез писането на пиеси. Един ден двамата се засичат  и след чудни и пречудни викториански приказки осъзнават, че могат да си помогнат един на друг. Д-р Кейвър е на път да открие материал, блокиращ гравитацията, но все нещо не му достига. Случаен инцидент прави възможно най-голямото откритие – кейвъритът. Тук Бейфорд вижда куп пари и уреден живот, но на д-р Кейвър му хрумва друга идея – да използва кейвърита за пътуване до Луната. Скоро двамата се хващат на работа и изобретяват средство за пътуване на базата на новия материал. Време е приключението да започне.

   Каквото и да си говорим, Уелс е взел идеята си съвсем сериозно и използва натрупаните до този момент знания по физика и астрофизика без да прави компромиси. Макар и допотопно, в превозното средство на д-р Кейвър няма нищо случайно. Взети са предвид гравитацията, температурните промени, химическия състав на въздуха, разстоянията и още куп дребни детайли, без които пътуването не би било възможно. Е, космическите лъчения все още не са фактор през 1901 година, но нещата с подготовката изглеждат доста добре.

   Луната. Живее ли някой на нея и изобщо има ли условия за живот? Ако „потулим“ отново знанията си, реалността на Уелс отново се опира до науката. В книгата постоянно се задават въпроси, които би си задал всеки учен от онова време. Фантастичният елемент е в превръщането на изградената теория в практически осъществима идея. Намирането на извънземен живот и как той се е адаптирал към определена среда не е нов въпрос за нас. Тук Уелс се е опитал да изгради ново общество, способно да се съпротивлява на климатичните промени и да се развие по ефективен начин. За него не е нещо ново да си представи чужд разум и да го опише с подробности („Война на световете“). Важна част е и общуването с този чужд разум.

   Не може да се каже, че съм впечатлен чак толкова, но класика като тази е част от развитието на жанра и трябва да се прояви уважение и респект – все пак надничаме в част от Историята. Аз лично съм доволен. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s