„Лъвицата Елза“ на Джой Адамсън

Елза, която стана легенда

   Една по една започнаха да се появяват книгите от детството ми. Новите издания отново ме върнаха в онези години, когато пътешествията на мисълта притежаваха наистина силна магия и нищо не можеше да ме откъсне от поредното приключение. За някои вече писах в блога, за други ще пиша след поредното препрочитане. По онова време претърсвах библиотеките и четях ненаситно какво ли не. Тогава попаднах на Джой Адамсън и нейните книги за дивата природа и, разбира се, бях неудържимо привлечен от тези реални истории. „Лъвицата Елза“ („Вакон“, 2017, с превод на Весела Илиева, Василка Шопова и Светлана Стефанова) отново може да се открие сред другите книги в книжарниците, което изключително много ме радва. Е, по онова време бях много впечатлителен – хлапашките мечти ме превъзбуждаха дотолкова, че не се интересувах особено от стилове на писане и подход към историята. Сега книгата ми се стори по-малко магическа и повече „земна“, ако мога така да се изразя. Ако описваш подробно поведението на едно животно, със сигурност ще видиш една леко досадна повторяемост, като дневник, в който всеки ден се опитваш да си отговориш на един и същи въпрос. Но това е нормално за научнопопулярните изследвания в дивата природа. Все пак завръщането ми към дивата Кения ми донесе удовлетворение, което трудно намирам в много от прочетените книги. Това е природата, това е реалността от която човечеството се опитва да избяга, изграждайки солидни прегради, без да осъзнава, че руши клона, на който е стъпило. Истории като тази събарят за кратко тези прегради и създават усещане за единение с природата, което изпитваме, когато изкачваме планина или се разхождаме по дивите пътища. Ето и самата история…

   Джордж и Джой Адамсън са посветили живота си на опазване на природата и защита на дивите животни в Африка. В саваните на Кения семейството се натъква на котило лъвчета и избира да се грижи за най-слабото от тях. Осиротялата Елза навлиза спокойно в света на хората, но трябва да си изгради привички за един различен живот в домашна обстановка. Постепенно любовта на Джой и Елза избуява и дивото животно се превръща в домашен любимец. Дните минават в игри и пакости, докато лъвицата расте и става все по-силна. Един ден Джой разбира, че е време да запознае питомката си с реалния живот в природата, на която всъщност и лъвицата принадлежи. Елза е хищник и трябва да се научи да дебне, да прилага различни тактики в лова на плячка, и изобщо – да следва инстинктите на своето котешко семейство. Адамсън описва всичко подробно, с детайли, които често създават известна повторяемост, но показват нагледно как тече животът на тези красиви животни.

   Невероятно е, когато потънеш в един чужд свят, притежаващ свои собствени закони, където животът и смъртта са нещо естествено и всеки вид изпълва със смисъл природната картина. Тази книга дава чудесна представа за две различни реалности – тази на дивата свобода и на човешката суета. Когато двете се срещнат, магията избуява в приемственост, от която има огромна нужда в сложния човешки свят. Елза израства, учи се да ловува, търси партньор, създава поколение. Всъщност нищо по-естествено в дивата природа. Но книгата на Джой Адамсън създава действителната връзка на човека с природата – тази, която не трябва да губим нито за миг.

   Ще си позволя да надскоча оценката си, защото тази книга го заслужава. Надявам се да я прочетат и съвременните тийнейджъри, които са напълно откъснати от реалността на природата. Наистина книгата е сурова и „нетактична“ към детския ум с описаните реални събития в естествената природна среда, но може да ги повлияе положително. Вече споменах, че съм я чел като хлапе и тя ми повлия доста благотворно. Авторът на „Боен кон“ Майкъл Морпурго и Холи Уеб имат куп детски книги за животни, също подходящи за тази цел.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Magdalena Gigova