„Цветът на магията“ на Тери Пратчет

Костенурката А’Туин, слоновете Берилия, Тубул, Големия Т’Фон, Джеракийн и Светът на Диска

1-2465432   Има хора, които четат Пратчет за удоволствие, други вникват по-дълбоко в социалната и политическа обстановка в Света на Диска със сериозността на професори. Но е истина, че поредицата вълнува по вълшебен начин, недостижим за много автори на фентъзи. Защо ли? Защото Пратчет обръща всичко надолу с главата и хич не му пука за правилата. Аз съм склонен да чета подобни книги само за удоволствие и гледам да не налитам на „професорите по Света на Диска“. Разбира се, зад книгата се крие цяла една осмяна вселена, но вие кривите ли си душата, че не сте посветили живота си на всеки един детайл от някоя литературна мистификация? С удоволствие бих написал дисертация върху науката в Света на Диска, но ме занимават други проблеми на битието. Все пак Смърт си го има, а Той не си пада много по разтакаването. 🙂 Така или иначе заел съм се да препрочета някои от книжките, а други да прочета за първи път. За мен това е удоволствие по всички правила на „губене на времето“, което никой все още не знае къде се „губи“. „Цветът на магията“ („Вузев“, 2004, с превод на Владимир Зарков) е книга „на тъгъдък“, така че нещата някак се уравновесяват. Да видим…

   Из купът Вселени, които могат да се създадат, Пратчет е избрал най-шантавата, най-магическата и най-смехотворната. Ако не се объркаш още в началото, ти предстои едно наистина лудо препускане, без излишно разтъкаване или пауза за описание на пейзажа и залеза на Слънцето. Все пак слънцето на Диска е малка и лесно пренебрежима звезда, каквото и да си говорим. Наблизо обаче нещата вземат гигантски размери. Представете си чудовищна костенурка, чието тяло е „нацвъкано“ с кратери и кратерчета, и четири слона върху нея. Преди да се облещите, хвърлете един поглед най-отгоре, за да осмислите по-правилно наличието на тези гиганти в свободното космическо пространство. Там е Светът на Диска, върху който живее цяла цивилизация. Там е и Ринсуинд – невежия магьосник, който по случайност се е сдобил с една от най-мощните магии в света на осемте цвята. Ако Ринсуинд не се забърка в някоя каша, то няма да е Ринсуинд!И да не забравим Смърт, който винаги е на линия, ако случайно се забъркаш с нещо смъртоносно. От далечни земи е дошъл странен и наивен до смях пътешественик, Двуцветко, който води със себе си не багаж, а Багажът – сандък от специално дърво със стотици малки крачета. Освен бельото на Двуцветко, там има куп златни монети „за разходи“. Вземи само тези тримата на пътешествие и целият свят на Диска ще се разбуни така, както не го е правил от времето на „реалните магии“.

   Колкото и да съм фен на науката, обожавам забавното прекрояване на законите на физиката в литературните фантасмагории. Дали случайно светлината не може да се движи със скоростта на звука? Или да се облее всичко с един магически цвят, за да може да действа магията? Това и куп други не толкова научни идеи могат да станат причина за съществуването на цял един свят, населен с колоритни персонажи. Който и да вземеш, все ще ти става смешно, защото в света на Пратчет иронизирането на жанра води единствено до това. „Цветът на магията“ е забавното и щуро начало на една гигантска приключенска история, от която може да се вземе достатъчно за цял един живот. Разбира се, аз не смятам да напускам Диска като се хвърля от Ръба, затова ще остана тук, освен ако Смърт не изпрати някой от посланиците на оня свят. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Goodreads: тук и тук

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s