Раждането на една империя
В тази книга става въпрос за онази част от Историята, когато Русия извървява първите стъпки до въздигането си в империя. „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ („Millenium“, 2015) доста обстойно предава събитията около началото на Просвещението и промяната в политическото и военно дело в Европа. Тук бих споменал „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, която достатъчно добре обрисува времето в края на „Религиозните войни“, малко преди на континента да се установят нови порядки за водене на битки и управление на армиите. В период от Историята, наситен с войни и борба за влияние, развитието във военното дело е просто една от задължителните стъпки в посока към новите приоритети. Точно тук се запалих неимоверно много, което дължа основно на Стоянов и начинът му да представя събитията с изключителна вещина и знания.
Постепенно властта започва да се акумулира основно около монарсите, които търсят начин да сведат разходите си от многобройните военни кампании, водени предимно за престиж и влияние, отколкото за присъединяване на нови територии. Стоянов доста подробно разяснява ситуацията в Европа в периода преди Великата северна война (1700-1721 г.), когато се извършва преструктурирането и монархиите започват набирането на собствени армии. Модернизацията също се оказва необходима, което най-много си проличава след загубените битки. С интерес проследих тактическите идеи на пълководците, оставили диря в периода на тази война – Карл XII (Швеция) и Петър I (Русия).
В тази битка Швеция се оказва най-големия дразнител – държавата с особено голямо влияние през този период. Великата северна война събира Русия, Дания, Жечпосполита (Полша и Литва), Саксония и Швеция под бойните знамена. Основната арена е Балтийско море – важен търговски маршрут в границите на Швеция и крайбрежията, които от време на време преминават под властта на опонентите. Всъщност основната битка се води между младия и амбициозен монарх на Швеция Карл XII и реформатора на Русия Петър I. Швеция не разполага с голяма армия но реорганицазията и нововъведенията я поставят на доста високо ниво. Русия пък тепърва набира сили – огромната територия, богатствата на земята и многочисленото население все още не са фактор в стълкновенията с враговете, но си имат Петър I, който съвсем скоро ще постави Русия на почетно място на политическата картата на Европа. Това обаче не става лесно. Стоянов ангажира вниманието с важните битки, спечелени от Швеция, благодарение на способния си монарх. Но Русия се нуждае само от един-единствен грандиозен успех, за да пречупи малобройната, но добре обучена армия на агресора. Заглавието подсказва, че това ще се случи. Време е да падне една империя, за да се роди нова.
Отново съм впечатлен от начина на поднасяне на информацията от Александър Стоянов. Поредицата върви чудесно. Понеже е написана за широка аудитория, със сигурност би заинтригувала не само студенти по специалността, но и всички любители на Историята и в частност военното дело. Аз се подготвям за книжка осем – „Ханибал срещу Рим“, така че очакват още интересни моменти.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Мои ревюта за предишните книги от „История на войните“:
„Походът на Александър“ на Георги Марков, „Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев, „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, „Гръко-персийските войни“на Георги Марков, „Войните на Цезар“ на Георги Марков, „Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев
Pingback: „Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков („История на войните“ – 8 книга) | Книжен Петър
Pingback: „Балканските войни на българската армия“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 9 книга) | Книжен Петър
Pingback: „Ерата на викингите“ на Георги Марков („История на войните“ – 10 книга) | Книжен Петър