„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки. „Приказки за чудатите“ („Бард“, 2017, с превод на Юлиан Стойнов) може съвсем спокойно да се прочете и без човек да е прелиствал основния тритомник, освен пряката връзка при „Първата имбрин“. Понеже нито една от приказките няма общо с останалите и героите чудати вътре не са виждани и срещани другаде, томчето напълно задоволи любопитството ми. Някои смятам за по-добри от останалите, но така е при всеки читател и това не е особена изненада. Изненадата дойде от това, че има доста стряскащи и смущаващи сцени, особено в „Прекрасните канибали“ и „Момичето, което можеше да укротява кошмари“. На „Принцесата с раздвоения език“ и „Гълъбите на ,,Свети Павел“ пък доста се позабавлявах.

   Класически приказки за деца отдавна не чета, но ме привличат новите и непреработените, от които не са премахнати или „изгладени“ по-тежките сцени. Рансъм Ригс се е постарал да бъде прям и да не скрива неща, от които едно несвикнало дете ще се смути, така че не бих ги чел за лека нощ. 😀 В страни от вечните въпроси дали нещо е подходящо за четене на определена възраст, на мен ми се сториха доста любопитни и интересни. Луд съм по страшните и странни истории, а тук има в изобилие.

   Всяка една приказка представя един или повече чудати с необикновени способности. По едно време изпаднах във възторг, защото почти всички са на нивото на момиченцето с две усти, т.е. човек може да потръпне от изненада (меко казано), ако си го представи нагледно. По-горе споменах кои наистина харесах и са ми направили добро впечатление, затова няма да се спирам на всяка една поотделно. Мисля, че книжката се е получила добре. Идеята невидимото момче Милърд Нълингс да е редактор има резон, все пак някой трябва да вкара в тези прикази повече тайнственост, за да ги приемем като по-специални. Илюстрациите на Ендрю Девидсън ми се виждат абсолютно прекрасни и чудесна добавка към всяка една от приказките.

Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5

Други ревюта:

Аз чета, The Book Pub