„Сияние“ на Стивън Кинг

Кошмарна среща с паранормалното

1-196831_b   През 1974 година Стивън Кинг се събужда от кошмарен сън, навестил го в един хотел, в който били отседнали той и съпругата му. В съня тригодишния му син бягал из коридорите от един оживял пожарникарски маркуч. Както често се случва с един писател, нуждаещ се от вдъхновение, за да плаши хората, Кинг осъзнал, че може да развие идеята и написал „Сияние“ („Ибис“, 2015, с превод на Надя Баева) – един от емблематичните си ранни романи, с който направил широка крачка в кариерата си на автор на ужаси. Но за разлика от предишните му книги („Кери“ и „Сейлъм’с Лот“), тук кошмарите от действителността и въображението се сливат, „тероризирани“ от спомени и неправилно взети решения. Онова, което не можем да забравим, ще ни преследва години наред, докато не ни унищожи напълно. В романа са обрисувани герои с ярки характери, всеки със свои проблеми от миналото, които бавно, но настоятелно се опитват да ръководят настоящето им. Джак, Уенди и малкият Дани сякаш не са затворници само в хотела, но и в своя лична клетка от нездрави илюзии за щастие. Кинг просто е надминал себе си с дълбокото психологизиране, с натрапчивите страхове и изваждането на кирливите ризи от подсъзнанието на героите си. Всичко накуп е един вихър от прозрения за вина, която се напластява в крехкото съзнание на петгодишния Дани, чиято чувствителност се претворява в „сиянието“ – способността да улавя скритите помисли на околните. Сред тази нездрава атмосфера няма начин да не бъде въвлечено и злото, разбунено от старите призраци на хотел „Панорама“.

   Самотни в огромен хотел на недостъпно при зимни условия място. Каквито и книги да съм чел за призраци, паранормални явления и оживели храсти, не мога да не ги изтласкам малко назад, за да направя място на „Сияние“. Начинът на писане на Кинг, изборът на място, илюзията, че те гонят всички демони на Ада и най-вече грозното лице на психическия тормоз, се събират в една нажежена точка, около която има само тъмнина и нарастващ страх. Може сюжетът да не е изненадващ на фона на многобройните книги на тази тема, но се е родил Кинг, за да даде ново лице на ужаса.

   Често се питам за странните „мисловни протези“, които Кинг така изкусно вплита в текста (Виж „Кери“). Ако човек не е свикнал с начините му на изразяване, би възприел това като баласт, нещо почти излишно на фона на разказа. Но този му прийом неимоверно много обогатява текста и не ни позволява да се дистанцираме от героите – нещо изключително ценно за страшните романи, когато трябва да видим не само ужаса във физически аспект, но и като психотронно оръжие, ако мога така да се изразя.

   Вече не се плаша толкова от романите на Кинг, както когато бях невинно хлапе, но все още се втрещявам от начина му да дълбае в детската душевност и да изкарва най-големите страхове от наглед невинни случки и действия. Дани е само петгодишен, но и на него му се налага да се сблъсква с мисловните дефекти и представи на възрастните за живота. Кинг не пропуска да му достави щедри дози „сексуална информация“, по-скоро навяваща ужас и отвращение, отколкото да послужи за възпитание. Сцената в банята с голия труп, фигурките в часовника, заплахите, че ще се случи нещо с мъжеството му – всичко това изражда детското съзнание и се превръща в предпоставка за бъдещи психически разтройства. Ако прочетете поне двайсетина романа на Кинг, ще видите колко много го занимава светът на децата. А и е твърде вероятно на тях често да им се случват невъобразимо ужасни неща, въпреки крехката възраст и представите им за бъдещето. Да не споменавам какво се случва в „Библиотечна полиция“ и в други от произведенията му. Често спомените на героите са свързани с насилие от всякакъв характер. Тук Дани „попива“ запазили се поколения наред смущаващи сцени в главите на собствените му родители. Сиянието му се оказва не само дарба, но и наказание. Така да се каже той се готви за тежък и изпълнен със страхове живот, наследен директно от предците му. Кинг е дотолкова безпощаден с героите си, че дори само ако четеш за това, се обливаш в пот и несъзнателно се отдръпваш от действителността. Затова внимавайте, когато предлагате книгите му на децата си. Като хлапе аз си бях доста устойчив на подобни сцени и внушения, но далеч не всички са така.

   „Сияние“ е само част от вече внушителното творчество на Кинг, където изпъкват „То“, „Гробище за домашни любимци“, „Тъмната половина“ и още, и още… Ще карам поред, за да се насладя по-пълно на тази ужасяваща и въздействаща вселена.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Книжен Жор

Advertisements

One thought on “„Сияние“ на Стивън Кинг

  1. Pingback: „Гняв“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман) | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s