„Гняв“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман)

Гневът е натрапник, който обичаш

1-13456765432   Когато се съмняваш дали ще си истинският Стивън Кинг, можеш да се облечеш в кожата на Ричард Бакман. Каквито и мисли да са блуждаели в главата на младия тогава автор, Бакман се представя пред публиката с цели седем романа, като четири от тях се появяват преди някой да разбере, че това е псевдоним на вече известния Крал на ужаса. И наистина в тези ранни негови романи, добре редактирани преди да се появят на бял свят години след написването им, личи необработения още стил и крехката сюжетна основа. Но ако трябва да сме честни, в тях има една младежка разкрепостеност, която привлича читателите и те са склонни да ги обявят за едни от най-интригуващите в творчеството му. Сега оставяме настрана абсолютно брилянтните „Кери“, „Сейлъм’с Лот“ и „Сияние“ и навлизаме в причудливия свят на Ричард Бакман. Начело, разбира се, е „Гняв“ („Ролиспрес“, 1992, с превод на Юлиян Стойнов) – кратък роман с почти сюрреалистична атмосфера, който създава една нетипична еуфория в ума на младия читател. Макар в основата му да стои „бунтът на младостта“ в едни от най-бурните години от новата американска история – 60-те и 70-те години, – влиянието му се усеща и днес. Ясно е защо Кинг се отказва от преиздаването на книгата – сюжетът е като спусък за младежкия плам и търсенето на така интригуващата свобода, която лесно може да се изроди в опасни илюзии. Кинг толкова добре е претворил мислите на психически нестабилния Чарли Декър, че романът може да се възприеме като един вид вдъхновение за лично отмъщение, насочено към системата и контролът от страна на възрастните. И „Гняв“ вдъхновява действително, но с трагични последици. И въпреки всичко има ново хартиено издание от немски издател – „Heyne Verlag“, което работи под шапката на „Random House“. Аз си намерих лесно българското издание от една обява в сайт за книги втора ръка. Като съм решил да изчета всичко от Стивън Кинг, е редно да хвърля едно око и на тази негова книга.

   Наистина е интересно да се надникне в ума на Чарли Декър. Трагедията от цялата работа се крие в един факт – всеки един млад човек трябва да мине през месомелачката на системата, която цели създаването на инициативни, работещи и разсъдливи граждани на съответната държава. Годините на порастване за някои хора са основата на дълга и успешна кариера, а за други – стихийна лудост и живот на ръба на разума. Откъде идва „развалата“, деструктивните мисли и израждането, което съсипва не един млад човек? Кинг наистина се е постарал да предаде „фалшивите нотки“ на реалността ни, да конструира машината Чарли Декър по такъв начин, че да се усети напиращото чувство на безпомощност, с което не можеш да се пребориш по друг начин, освен чрез проява на радикализъм. Проблемите на Чарли се трупат от нездравата семейна среда (както става обикновено), борбата за влияние сред съучениците му и най-вече в неуспехите в личен план. По „правилен“ начин или не, той трябва да се бори постоянно с проблемите на възрастта и неукрепналия си още ум. Всичко се трупа на камари и започва да вони като сметище за аутсайдери. Къде е границата на поносимост, преминаването на която може да разруши системата? Декър живее в един свой малък ад, който иска да сподели, да привлече към него целия свят, да бъде говорено, че има проблем. Един ден той се снабдява с една метална тръба и започва стриктно да се противопоставя на строго установените норми. Следващото средство е оръжието на баща му, което изстрелва смърт и убеждава повече от кое и да е друго преди това.

   И тук Кинг нанася удара. Стая 16 се превръща в една своеобразна изповедалня, където всеки трябва да намери сили да сподели разбиранията си за света. Тайните извират на повърхността и носят след себе си успокояващите думи на приемането. Картите се разкриват, както се казва в такива случаи. Разказани са срамни случки, лични истории, омразата получава своя обект и носи удовлетворение, каквото иначе никога няма да бъде изпитано. Кинг е смазващо реалистичен – в нито един момент не си помислих, че чета нещо подхвърлено ей така, за да се запълнят страниците. Макар и чувани вече многократно от безброй книги, историите на младежите са ценни заради циничната си причинност. Вижда се как всеки се бори със своите демони, като един огледален Чарли Декър, каквато всъщност е целта на занятието.

   „Гняв“ не може да се прочете просто ей така, само заради „пикантните“ сцени и забавните моменти. Трябва да се знае откъде идва всичко това и защо продължава да има Чарли Декъровци, сновящи като бъгове в системата. Макар книгата да ме разтърсва и в момента, не мисля, че трябва да ѝ поставям най-високата оценка. Съвсем превантивно. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжен Жор, Lammoth’s bookshelf, Bookратце

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s