„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ на Фредрик Бакман

Път сред спомените

1-205124_b   Един ден ще се борим за спомените си. Един ден ще търсим миговете, които са осмисляли целия ни живот. Един последен опит да се потопим в бурното море на емоциите, кътани през отминалите години. Мисля си, че каквото и да напише Бакман оттук нататък, тази малка книга ще изпъква с голямото си сърце, с цялата си красива образност и тъгата, която наистина може да вдъхва надежда. За разлика от другите му книги, тук е изведена само същината, без да има конкретна история, около която да се завърти повествованието. А и не е необходимо, поне тук. „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ („Сиела“, 2017, с превод на Любомир Гиздов) е реална емоция, каквато всеки ще изпита в един момент, докато се опитва да проследи най-важните мигове в собствения си живот. Дали ще намериш покой или ще осъзнаеш, че си изгубил прекалено много време с несъществените неща? Още по-страшно е да си имал хиляди мигове щастие и да ти се наложи да се разделиш с тях. Тогава можеш да ги споделиш и те ще продължат да живеят.

   Зад думите на Бакман се крие много повече от едно последно сбогом. Семейството, любовта, смисълът на живота – всички онези „камъни“, които търкаляш в опитите си да бъдеш щастлив, да осмислиш съществуването си, да запълниш празнината, в която се крие отчаянието. Всъщност не четях, за да опозная героите, част от спомените на дядото. Търсих някакви свои си отговори на вечно блуждаещите в ума ми въпроси. Може би защото разбрах, че Бакман е писал книгата „за лично ползване“. Затова и не бих писал твърде много тук – много от осъзнатото просто не интересува никой друг, освен мен. Има красиви изречения, неща, които вдъхновяват и придават смисъл на всичко около нас. От време на време се бориш с принципите си, градени с годините, търсиш ли търсиш отговори.

   Не знам на кого да препоръчам книгата. Може би по-чувствителните и философски настроените ще провидят нещо за себе си. Тук оценката е безсмислена – просто една цифричка, колкото да покаже докъде се простират възможностите ни да анализираме собственото си съществуване. Все пак изпитвам респект към Бакман, че е позволил на читателите да се докоснат до тази смислена книга, макар да не е била предназначена за тях.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Аз чета, Дневникът на един книжен тигър, Книжни криле, Библиотеката, ЧетивоBook mouseReader Sensekrisjustlovetoread, Goodreads

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s