„Преди да станем твои“ на Лиса Уингейт

Тъмната история зад една приказка

1-208129_b   Не е лесно да се четат подобни книги. Наистина темата предполага човек да пусне няколко сълзи и да си направи изводи относно миналото и бъдещето на човечеството като вид, способен да допуска отвратителни несправедливости. Стряска най-вече това, че историята в книгата се основава на реални събития, макар сюжетът да се завърта около несъществуващи личности, с изключение на прословутата Джорджия Тан, представляваща реномирана институция като Обществото за отглеждане на деца от 20-те до 50-те години на 20 век – благородна мисия, която се превръща в пазар за детски мечти. Както се казва, всичко може да се случи, стига да се намери човек, който да се възползва от слабостите на една прохождаща система. „Преди да станем твои“ („Бард“, 2017, с превод на Цветана Генчева) е потресаваща и заради осъзнаването, че действията на Джорджия Тан не са напълно елиминирани от съвременната трактовка на проблема осиновяване: ако нямаш условия да се грижиш за собствените си деца, те ти се отнемат, вместо да се търси по-безболезнен и градивен начин за решаването на проблема. Случаите с насилие вече стъпват на друга плоскост и се водят за престъпление, което пък води до наказание. Но в книгата на Лиса Уингейт нещата са много по-сложни и говорят за една трагедия с неимоверни мащаби, която разтърсва и те кара да занемееш пред подобно кощунство.

   За какво иде реч. Семейство Стафорд се радва на привилегиите на класата си и граби пълни шепи от кацата с меда. В семейството има сенатор и федерален прокурор, което ги поставя на политическата сцена и изисква от тях да поддържат реномето си чисто с цената на всичко. Лиса Уингейт разказва история, която е до болка позната и, да си призная, хич не ми се продължаваше нататък. Началото е суховато и по-скоро скучно за подобна история. Поне до срещата с миналото. Натам се е запътила младата Ейвъри Стафорд, която живее с всички блага на произхода си, като дори готви сватба с одобрен годеник. Самата тя все още не е наясно с чувствата си и е склонна да анализира всичко под влиянието на традициите в семейството. Засега всичко върви някак праволинейно и без сътресения, затова Ейвъри следва отъпканата пътека под вещото ръководство на семейните съветници. Докато не идва деменцията на баба Джуди и настаняването ѝ в добре устроен дом за стари хора. Политическите опоненти и анализатори виждат в това нещо скандално и дават за пример тежките условия в повечето домове за стари хора и малкото, което се прави за достойните им старини. Един ден Ейвъри среща възрастна жена от такъв дом и няколко подхвърлени думи загнездват в главата ѝ ужасно съмнение. Светът на семейството ѝ може да рухне, ако историята на Мей Крандъл стане достояние на всички. Ако ме питате какво видях в началото на книгата, то може да се опише с „нищо особено“. Далеч по интересно е при семейство Фос, което го чака ужасна трагедия.

   1939-а. Многодетното семейство Фос живее в лодка и се прехранва от това, което благоволи да им отстъпи реката. Наоколо е пълно с аутсайдери като тях и мизерията ги поставя на дъното на обществената стълба. Над всички е надвиснала безкомпромисната ръка на Джорджия Тан, която се възползва от поредното раждане на Куини и се добира по законов път до петте ѝ деца. Едно семейство е ликвидирано, за да се сбъднат мечтите на хората от привилегированата класа. Унищожаване на документи, смяна на имена, подправена биография… Както си избираш домашно животно, така можеш и да си купиш дете с определен външен вид.

   Трагедията е описана от Лиса Уингейт с неподправен реализъм, от който се почувствах психически изтощен. Тук ролята на дванайсетгодишната Рил Фос е изключително силна. Трагедията я поставя в центъра, въпреки че годините ѝ не са достатъчни за зараждането на психически стабилен човек, който да избяга от чудовищата в главата си. Страхът и съединява в едно реалността, сънищата, мечтите и надеждата. Уингейт прагматично вещае, че тази история няма да има щастлив край. Рил Фос трябва да надрасне детето в себе си и сама да се превърне в един своеобразен родител на сестрите и братчето си. Но всичко се случва насред трагедиите на стотици други деца, които са буквално отвличани от родителите си, за да градят реномето на Обществото за отглеждане на деца.

   В „Преди да станем твои“ няма и грам романтична любов. Тук нищо не се предполага да възкръсне, нито да се възроди от пепелта. Там, където би трябвало да се зароди такова чувство, то е пренебрегнато, защото няма смисъл от него в настоящия момент. Темата не го предполага, но в много други книги го има и това, сякаш да се вдъхне надежда и да успокои до известна степен читателите. Уингейт не робува на подобни страсти. Историята е трагична и спасението се крие само в поуката за бъдещите поколения.

   Има куп неща, за които да се мисли след прочитането на тази книга. Леко разочарование за слабото начало, но много, много силни моменти в същинската история.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Hrisilandia

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s