Една кутия държи съдбата в тъмната си паст
Хубаво е, че Стивън Кинг винаги има какво да каже с всяка следваща своя книга, макар понякога рецептата да включва нетипичен продукт или подправките да не са в достатъчно количество. Не всичко в творчеството му може да се приеме за чиста монета, но ако имаш време да се настроиш на неговата вълна, ще разбереш как са се родили идеите и защо са написани произведенията. Тази новела не е изцяло негова, но може лесно да се вмъкне някъде между многобройните му къси произведения, които запълват празнините покрай големите му романи. Има ли мистерия, има ли неизвестност, напрежение и страх, значи Кинг ни води из своите територии, а на нас ни остава само да слушаме повика на думите и да чакаме трепетно развръзката. Кинг не успява да довърши тази новела, но на помощ му се притичва Ричард Чизмар, който я довършва с удоволствие, защото е един вид спец в късите форми и идеята му е харесала. След известно „заглаждане“ тук-там, „Кутията на Гуенди“ („Бард“, 2017, с превод на Крум Бъчваров) вижда бял свят, за да търси одобрение сред почитателите. Кинг или не точно Кинг, но историята на Гуенди си има свой собствен чар. Ако знаете какво представляват „ядрените куфарчета“, ще разберете и посланието на човека с бомбето и дилемата на малкото момиче.
Гуенди Питърсън е като всички останали дванайсетгодишни момичета, но има проблем с теглото. Няма как да не го забележи, защото всички ѝ намекват по всякакъв начин за това. Ако не си виждаш обувките, когато си изправен, веднага влизаш в графата „за подигравки“ – сигурен начин да ти падне самочувствието. Затова Гуенди всеки ден изкачва Стълбището на самоубийците, монтирано до една скала. Накрая е задъхана, но изпълнена с надежда. Един ден животът ѝ се променя на 180 градуса, когато я заговаря непознат. Знаете: бонбонче, играчка и обещание проблемите да свършат. Но човекът с бомбето има предвид нещо съвсем различно – да ѝ даде готово решение. Кутията се оказва наистина невероятна, но човек трябва да бъде особено предпазлив с нея. Сега светът е в ръцете на едно момиче, буквално.
В „Кутията на Гуенди“ няма същински хорър, но и Кинг отдавна е направил завоя към другите жанрове и вече не трябва да се учудваме. Единственото сигурно е, че ако героите му са деца, ще „избяга“ далеч миналото, където няма модерни играчки, а блокчето шоколад все още е незаменимото лакомство за всички хлапета. Тук мащабите са сведени до квартала, улицата и отношенията очи в очи. Дали на Кинг му е по-лесно така или самият той обича да се връща към собственото си детство – не знам. Самата новела е като приказка, полята с мистериозен стипчив сироп, който събужда определени рецептори. Нямам представа дали Чизмар е надделял идейно чрез опита си да оформи това произведение, или пък Кинг е казвал последен „да“ и „не“, но истината е, че новелата е доста невинна на фона на големите произведения в жанра. С удоволствие бих я препоръчал и на тийнейджърите.
Оценка от Книжен Петър: 3.6 / 5
Други ревюта:
Книгоядец~, Книголандия, Аз чета, Shadow Dance, Reader Sense, CATWOLF’S WRITINGS
Книжен Петър 