„Животът не струва пари“ на Иво Христов

Битки в престъпния свят

   Минаха няколко месеца, откакто прочетох „Приятелите умират заедно“ – приятен сборник с жанрови разкази, в които Иво търси пресечната точка между реалността и фантазията, като изпраща послания на читателите си. Мога да кажа, че този първи опит в литературата го е направил по-смел в избора на теми. „Животът не струва пари“ („Гаяна“, 2016) е доста по-различна, а и по-трудна, ако вземем предвид материята. Става въпрос за пари, политика, наркотици и лоши типове. Новелата е 80 страници, а действието тече бързо и на човек не му остава време да наблегне на характерите на героите. Тук става въпрос за едно голям надлъгване, в което е забъркан президентът на САЩ и една опасна сделка за пари и влияние. Не мога да кажа, че това е моята тема, но развитието на Иво Христов в литературата живо ме интересува и бих прочел следващите му книги.

   Началото ми се стори странно, както и изборът на имена за героите. Президентът се забърква в сложна схема, която му налага да промени самоличността си, за да се намеси във важна сделка между две враждуващи банди. Неговата популярност му донася не само успехи, но и трагедии в личен план. Един ден съпругата му е убита пред него по особено жесток начин и оттогава му се налага да бъде по-безразсъден в борбата си с престъпните структури. Вече и той е цел за премахване и нещата стават прекалено сериозни. Но ако надхитри противника си, победата ще е негова, затова създава план за размяна на самоличности и преследването започва. За Иво този екшън не е достатъчен – тук може да се зададе един пределно сериозен въпрос: животът струва ли пари?

   Докато четях, разбирах желанието на автора да „изплете“ правдоподобен сюжет, чрез който да видим как се работи в престъпния свят и колко са важни парите и влиянието. Ако си някой и ги разбираш нещата, трябва да си готов да премахнеш всяка пречка по пътя на величието си. Героите на Иво са потайни, трудно доверчиви и дори изпитват страх. В престъпния свят е по-добре да си единак и да не се доверяваш лесно дори на своите хора. Всъщност ми хареса колко заплетено е всичко. Малко преди края дори не знаеш как ще завърши историята и чакаш голямата изненада. А изненада наистина има.

   Аз съм съвсем обикновен читател и в такива книги търся основно напрежение, защото всъщност става въпрос за екшън. Ако има драма и сериозни въпроси, нещата стават комплексни и много по-трудни.  Иво Христов има идеята, има желанието, но трябва и закалка в писането. По-добре да намери тема, в която наистина да е добър и да развива потенциала си в нея. Това очаквам от новата му книга, излязла преди дни – „Изпусната любов“. В първата намерих далеч повече, отколкото в тази. Времето ще покаже.

Оценка от Книжен Петър: 3 / 5