„Всички наши грешни дни“ на Илан Мастаи

Времето е илюзия за бъдеще

1-1234566543   Доста трудно възприех всичко в тази книга. Мастаи не просто е разработил една идея в роман, но и се е постарал да имплантира вътре много странна и трудна за обяснение история за пътуване във времето. И, да, не е пропуснал основната причина за такова пътуване – любовта. Най-трудно се приемат загубите, което е причина да искаш да върнеш времето и да поправиш грешката. Познайте как започва първата книга за пътуване във времето, написана преди 122 години от Хърбърт Уелс. Но дотук свършва приликата. Във „Всички наши грешни дни“ („Бард“, 2017, с превод на Валерий Русинов) Мастаи директно ни поставя в една паралелна реалност, в която нещата изглеждат съвсем нормални и светът си е все същият. А паралелна, защото сме резултат от една грешка, опит на един клет пътешественик да си върне нещо изгубено. Неговият свят в 2016-а е нашето изгубено утопично бъдеще, започнало на 11 юли 1965 г., когато неизвестния Лайънъл Гьотрайдер създава своя „двигател“ за безплатна енергия, задвижван от въртенето на Земята. Трансформацията е светкавична и скоро на човечеството не му остава нищо друго, освен да измисля нови начини за забавление. Героят на Мастаи описва всичко по такъв начин, че си създадох собствена илюзия за такъв свят. Искаш го, обичаш го, но той ти е отнет. Но това е само на повърхността. Оттук нататък става все по-сложно и по-сложно.

   Том Берън живее в едно идеално общество, но някак не се вписва в него. Баща му изобщо не прилича на идеалния баща, майка му е мъртва, а той се лута безперспективен и животът му отлита в безсмислие. Колкото и всичко да изглежда лесно, на Том трябва да се помогне. Баща му подготвя машина за пътуване във времето и той е поканен да участва в проекта… като дубльор. Главната атракция е съвършената по всички показатели Пенелопе Вешнер. Е, тя се е провалила в проекта на живота си не по своя вина, но сега всичко изглежда сигурно за нея: тя ще стане първият пътешественик във времето и ще посети лабораторията на великия Гьотрайдер, в момента на пускането на неговия „двигател“. Ако знаете типични истории за любов, лесно ще ви хрумне как се получават нещата. Том е загубеняк, а Пенелопе – всичко останало. Том няма как да не се влюби, но за Пенелопе нещата опират само до физическото привличане. Свали всички дрехи и гледай как нещата сами си стават. 😉 Но Том не проваля само себе си, а повлича и новата си любов. Сега сам трябва да се върне и да поправи нещата, особено когато има една готова машина на времето. Дали Пенелопе ще е Пенелопе след намесата? Там е работата, че всичко е различно: баща му е кротък, майка му е жива и вече има сестра като бонус. И никой не знае нищо за някакъв си Гьотрайдер. Това е нашата реалност.

   Дрън, дрън, дрън… За тези идеали мога да говоря много. Самата книга е истински извор за мечтатели като мен. Но в нея има и колосални дози физика, нахвърляни от един посредствен герой, който не може да ги подреди по удачен начин. Мастаи просто му дава трибуна и той разказва необикновена история – нещо като мемоар за битките на любовта и причудливите възможности на времето като физична величина. По добре да си представяте, че Мастаи не участва във всичко това, за да не му натяквате за композиции и представата на героя му за писането (причината се изяснява по някое време). Книгата става все по объркваща и за това е виновен единствено Том, Джон или Виктор – един герой с „времеви“ и личностни проблеми. Алтернативните реалности се сменят и възелът става все по сложен.

   Ако погледна отгоре, това е книга-състезание. Две двойки от две различни реалности си оспорват правото на щастие. Гьотрайдер е уникален образ в това отношение. Колкото и да е гениален, и той тича след своята любима, използвайки всички възможности на своята лична машина на времето. Физиката е вплетена във всичко и грешките са не само вероятни, но задължителни. Самият текст е следствие от промените и изкривяванията на реалността. Ако ще четете, просто трябва да си изберете още в самото начало на какво да наблегнете: физика на времето, любовна история, психология на личността, футуристичното бъдеще или логическата последователност на сюжета. Но най-добре е на всичко, колкото и да е трудно. Ако сте любители на последното, ще трябва да имате понятие и от всичко останало. Нещата са свързани едно с друго. А Мастаи изобщо не помага на читателя. Това си е писание на Том, Джон или Виктор, да напомня, така че съсредоточаването е задължително.

   „Всички наши грешни дни“ е богата и изкусителна като тема и развитие. Аз лично не бих пропуснал книга за пътуване във времето, така че се полакомих и за тази. Не съжалявам, макар да очаквах нещо съвсем различно.

Оценка от Книжен Петър: 3.7 / 5

Други ревюта:

Аз чета, Книгоядец~

Реклами

One thought on “„Всички наши грешни дни“ на Илан Мастаи

  1. Ах, най-сетне още един човек, който наистина е харесал „Всички наши грешни дни“, независимо от странностите ѝ или може би точно заради тях. Несъмнено помага и слабостта към истории с пътуване във времето, която също споделям. Дано и следващата му книга стигне до местния пазар.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s