„СРЪБнати съчинения“ – том първи на Пияният Бард (Димитър Цолов)

Поезия на градус

   Когато човек си изгради собствена философия, никой не може да му я отнеме. Това звучи като подхвърлена фраза от маса в заведение, на която седят шепа приятели и надигат чашка след чашка, независимо от това какво става по света и какви са модните тенденции. Алкохолът си е муза за всичко, а най-вече – за свободната воля. Затова червената точка е задължителна! „СРЪБнати съчинения“ („Гаяна“, 2015) е от онези бисери, които ти се замотават из мозъка и сеят причудливи мисли. Ако мислите, че една синя картина е изкуство, то представете си какви пейзажи може да извае една пиянска глава. Просташката поезия не е нещо непознато из нашите ширини, но когато я зърнеш в книга, ставаш свидетел на ярък философски изблик. Това е философията на човека с чашка, този с отнесения поглед и с алкохолното опиянение в тялото и душата.

  „Земята
да повдигна с лост
не мога,
тъй че вдигам... тост!“

   Ако сте захванали тази книга и започнете да се чудите защо му е на човек да се налива, значи търсите нещо липсващо в нея. Онова, което излиза от перото, не познава граници и не може да бъде третирано като всичко останало, още по-малко да бъде категоризирано. Друго е да навлезеш в стилистиката и да попълниш празнотата с някой друг градус. Тук си дават среща пиянските неволи, дръзките изблици на ентусиазъм, находчивите идеи, крилатите фрази и… махмурлукът, разбира се. Не можеш да подредиш спретнато пиянска поезия – това са думи, дошли от изпразнената бутилка.

„Петък – ден взривоопасен
с изход винаги неясен –
ту прекрасен, ту ужасен,
според как си бил наквасен...“

   Книжката е доста веселяшка и създава добро настроение. Смисълът прозира, когато си в приятна компания на по чашка и не ти пука от нищо. Какво по-хубаво да се отпуснеш и да дадеш воля на личната идилия.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5