„Семейство Мейзга“ на Риго Бела

Веселите приключения на едно класическо семейство от Будапеща

   Колкото и време да е минало от първото излъчване на „Семейство Мейзга“, за мен си остава една от най-забавните и добре изглеждащи поредици, чак до ден днешен. Разбира се, на мен ми допадна фантастичния елемент, основна причина за почти всички невероятни случки, разиграли се не къде да е, а отсам Желязната завеса, някъде между 60-те и 70-те години на XX век. Новината за излизането на тази книжка с част от историите на семейството, веднага ме накара да си припомня някои епизоди и просто да изчакам да се появи. От четенето си взех нужното удоволствие – все така забавно и удовлетворяващо, както беше при анимационните серии. „Семейство Мейзга“ („Лист“, 2017, с превод на Ержи Марковска) е определена за детско-юношеска, но вярвам, че и вече порасналите любители на сериала ще ѝ обърнат подобаващо внимание. Илюстрациите са все същите познати изображения от малкия екран, тъй че всичко би трябвало да е наред с припомнянето. 🙂

   Мейзга е абсолютен прототип от онова време. Бащата Гейза е понатежал счетоводител, който изкарва все недостатъчните доходи на семейството и обича да си услажда живота с вестник, пура и единствената телевизионна програма. Паула е класическа домакиня с мощно телосложение и традиционните „украси“ по себе си. Тя е фурията, която слага под чехъл мъжа си и му търси обяснение за всички случки и неправди в семейството. Нейна е фразата: „Ах, защо не се омъжих навремето за Пища Хуфнагел!“. Криста е лудата тийнейджърка с непресъхващ ентусиазъм, винаги готова за забавление, дори да става въпрос за причудливите отношения между родителите ѝ. Тя е непукистът в семейството. Аладар е техническия „гений“, макар да е най-малък на възраст. Той си има своя „бърлога“, където изобретява всякакви странни джаджи от налични материали, като принадлежностите на другите членове на семейството. Без да иска разрешение, разбира се. Една от джаджите се оказва предавател през времето, който установява връзка с много далечен бъдещ роднина от ХХХ век – Емзеперикс. А бъдещето се оказва истинско Елдорадо за скромните възможности на Мейзга от ХХ век. Ако се появят проблеми, Емзеперикс ще им прати през времето някое футуристично изобретение, с което да ги решат. Да не забравим кучето Бльоки и котката Мафия, които допълват по незабравим начин семейната идилия. А, и съседът Мариш, защото без такъв темерут не може. 😀

   Много щуро и много забавно е при семейство Мейзга! Мога да чета с часове за приключенията им, без да се уморя или да ми омръзнат. Много голяма препоръка за тази книга и уважение към издателството за превода ѝ на български. „Мейзга“ спокойно могат да конкурират съвременните си аналози. Не ще и дума!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5