„Къщата без огледала“ на Мортен Санден

Образът на времето

   За Мортен Санден бях чувал все хубави неща и реших да прочета негова книга. Отначало си представях забавна детска книжка за тайнствена къща, в която се случват мистериозни неща, а няколко хлапета изживяват първите си страхове, пробудени от непознати явления. Като че има доста от това, но, като в криво огледало, събитията се пречупват през погледа на един много интересен персонаж, за когото времето на този свят почти е приключило. „Къщата без огледала“ („Ергон“, 2017, с превод на Диана Райкова) не е познатата призрачна история, макар да има такава атмосфера. Тук настоящето се преплита с  миналото, животът и смъртта се материализират във всякакви форми, а щастието се крие зад една илюзия. Или може би някаква магическа трансформация. Книгата увлича още в самото си начало и води към наистина необикновено приключение.

   Единайсетгодишната Томасин и братовчедите ѝ са във вихъра на младостта си. Игрите следват една след друга, но най-забавна е криеницата. Когато имаш голяма къща с десетки интересни места, които да използваш за прикритие, веселбата е осигурена. Къщата е дом и на възрастната пра-леля Хенриета, очакваща последния си дъх под грижите на гостуващите роднини. Един ден най-малкият братовчед на Томасин се натъква на особено помещение, служещо за склад на куп стари огледала, които би трябвало да се намират по стаите, но стоят там без видима причина. Влезеш ли вътре, можеш да попаднеш в паралелен свят. Там се подвизава и странно момиче, за което никой нищо не знае. Мортен не се придържа изцяло към невинността на детските образи, както би трябвало да се очаква, а навлиза странния свят на спомените, от които зависи прекалено много.

   Чудя се как да определя „Къщата без огледала“, но не ми хрумва нищо определено. По-скоро прилича на сериозна книга, която отговаря на сериозни въпроси. Леко мистична, леко тъжна – на човек му иде да я причисли към странните хибриди без жанр. Мисля, че ще се хареса и на по-порасналите, макар външно да изглежда точно като за малки хлапета. Странна, но увлекателна история. Ако излезе на български още нещо на Санден, бих го прочел.

Оценка от Книжен Петър: 3.7 / 5