„Фалшивата брада на Дядо Коледа“ на Тери Пратчет

Забавни истории с Дядо Коледа, и не само

1-210932_b   И Дядо Коледа си има проблеми, особено в графство Коравчакъл, и по-точно – в Блекбъри, едно не толкова интересно и известно за съседите им място, но напълно необикновено за читателите. Казано с няколко думи: ако Тери Пратчет замисли нещо, то придобива магически свойства и тръгва из света да забавлява хората. В доброто дело е намесена и Лин Пратчет, която помага всичко да придобие напълно завършен вид. Тази красива книга е предназначена за деца, но едва ли някой любител на сър Тери би я пропуснал. Аз обичам шантави истории, така че Коледа или не, ще се повеселя на гърба на почти реалния старец. „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ („Прозорец“, 2017, с превод на Светлана Комогорова – Комата) всъщност е сборник с кратки разкази, поели от коледния дух, но с вълшебното свойство да приличат на други, не толкова коледни истории. Приятното усещане при четене си остава, както често се случва с книгите на Пратчет.

   Стана въпрос за Блекбъри, а там нещата понякога стоят нагоре с краката. Ако си имаш кмет, любител на гигантските неща, един пай би трябвало да нахрани цялото население. Освен това ако оттам мине Дядо Коледа, нищо чудно да се опитат да го осъдят за летене без документи или че не е минал технически преглед. Какво да очакваш от градче, което се забавлява с най-сложната игра на света – ръг-брък-тралала, нещо между ръгби, дама, не се сърди, човече, и вандалщина. Какво пък ще се случи, ако компютър прати писмо на добрия старец и очаква наистина да го получи? Тук там ще се пръкне любов от пръв поглед, а може и времето да си поиграе на „изненадай ме“. Бих казал, че е съвсем сигурно. Имаме ли сняг, все отнякъде ще се пръкне снежно чудовище. А на който пък му е омръзнал Дядо Коледа, ще се зарадва, че го пращат в пенсия, нищо че на държавата ще ѝ излезе доста солено да покрие трудовия стаж от няколкостотин години.

   Коледна или не-коледна, книжката е приятно забавление за всички любители на откачения хумор. Има две три нещица, които не ми допаднаха, но така се получава с почти всички прочетени сборници. Кратко и ясно: празник или не-празник, четенето на весели истории е задължително! 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s