История за приятелството
Тази книга ме изненада приятно. В нея няма дълбокомислени и проникновени неща, но създава усещане за живост, цел в живота и има силата да нахъсва тези, които търсят повече оптимизъм в свят, пълен с противоречия и печал. Това е книга за стремежите, желанията и миговете на удовлетворение от изпълнените цели. В един момент трябва да решиш накъде да поемеш и решението ще си е само твое. Ако просто попиваш желанията на околните, това няма да е напълно твоят живот, нали? „Зоро в снега“ („Арка“, 2016, с превод на Тонина Манфреди) е книга за човека и кучето, за тяхната привързаност, щастливите моменти, които споделят и дългата история на едно ползотворно приятелство. Макар да не ми се стори добре изпипана покрай „забързаните“ сцени и кратките описания, има вложено доста чувство, което всеки, избрал да сподели живота си с четирикрак приятел, ще разбере моментално. Чел съм и други книги, посветени на домашни животни, но в тази има далеч повече оптимизъм и красота. Тя е посветена на кучетата спасители и волята да направиш правилния избор.
Историята започва с инцидента, променил завинаги Лука – пълнолетен младеж с хъс към живота, който обича адреналина и сноуборда. Тежестта на лавината го погребва и той очаква спасението. То идва на четири крака и с трениран нос: Зоро – обученото бордър коли на Алпийската спасителна служба. Дали от новото усещане за свобода или заради обикновената признателност, Лука решава да научи повече за своя спасител и намира начин да влезе под кожата на неговия водач. Той попада в суровия, но подреден свят на доброволците, от които зависи оцеляването в планината.
Другата сюжетна линия ни запознава с Мери – млада студент по ветеринарна медицина, която е пренебрегнала реномираните професии, за да отдаде цялото си внимание на обитателите на кучешки приют. Захвърлени на произвола на съдбата, питомците получават голямата ѝ любов и очакват да ги приюти нов стопанин. Така се случва и с новата „пратка“, няколко новородени пухени топчета, изоставени до контейнер за боклук. Сега трябва да се бърза, защото повечето осиновявания се случват само през първите няколко седмици от раждането на кутретата.
Паола Дзанонер говори с вдъхновение и споделя за трудностите и радостите в професиите, свързани с четирикраките любимци. Нейните герои откриват своето призвание и никой не е способен да ги отклони от тази цел. Страниците излъчват топлота и смисъл, навяват приятни мисли и на човек му се струва, че му е споделена най-прекрасната история на света.
Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5
Книжен Петър 