„Приказка за синьото кълбо“ на Андри Снайр Магнасон

Приказен свят, населен с деца

1-156765432   Реших да прочета забавен детски роман, но се оказа същинска приказка, както посочва заглавието на книжката. Има си всичко: поука, приключение, вълшебство и… деца, които правят каквото си поискат. Колко родители могат да се уплашат от последното, се знае предварително, но пък историята далеч не иска да повдигне самочувствието на хлапетата. „Приказка за синьото кълбо“ („Ергон“, 2017, с превод на Айгир Сверисон) е сладка като захарен памук, затова поотрасналите деца ще се чувстват малко не на място сред страниците. Смисълът да се прочете и от тях обаче го има. Магнасон ни среща с дилемите на живота, когато правилният избор е прекалено важен, за да махнеш с ръка и да продължиш по най-лесния път. Тук целият свят е представен по достъпен за малките начин, без да се бяга от сериозните проблеми на съвремието ни. Всъщност по някои въпроси се говори от десетилетия, но засягането на определени интереси пречи да бъде изведено генерално решение. Направи ми впечатление и примерът за консуматорското общество, предаден по прекрасен начин. Тук намират място опазването на околната среда, приятелството, егоистичните подбуди и най-вече слабостите на системата, когато свободата е разбрана по изкривен начин. А сега, след това разяснение, ако ме попитате дали тази книга действително е детска, отново ще кажа „да“, без да се замислям. Това е приказка, а децата обичат приказки.

   Представете си едно изумително синьо кълбо с прекрасна природа, напомнящо на нашата родна планета. Само че на нея живеят само деца, които прекарват времето си по най-забавния за тях начин – чрез игри и всякакво друго забавление. Тук няма възрастни и това е прекрасно. Бримир и Хюлда също се радват на безметежно и безкрайно детство. А всички заедно очакват най-красивото зрелище през годината – полетът на пеперудите, които се събуждат от сън и изпълват атмосферата с цветни фойерверки. Всичко е прекрасно, до идването на странен възрастен човек, който предлага още по-големи забавления, но с точно определена цена: няколко капки детство. Какво по-прекрасно и те за полетят като пеперудите и над главите им вечно да грее слънце! Може би някои неща не трябва да се случват, дори да изглеждат като прекрасни като захарен памук.

   Може ли да се напише сериозна книга, която да е забавна за децата? Е, Магнасон е направил именно това. Когато щастието ти се изпречи на пътя, най-лесно е да отвориш обятия. Но ако ние сме щастливи за сметка на другите, които желаят същото? „Приказка за синьото кълбо“ е прекрасен пример за всяко ново поколение, което получава наготово всички извоювани блага като наследство, но тепърва трябва да изгражда своя ценностна система и да разбере правилно света, в който живеем всички.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

Детски книги

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s