„Катастрофа“ на Дж. Г. Балард

Перверзните игри на фантазията

1-208188_b   Така и не се настроих подобаващо към текста на тази книга. Казвах си, че не мога да си причиня една перверзия, която поначало не разбирам. Има моменти, в които осъзнаваш прякото въздействие на извращенията, изливащи се от отверстията на всякакви нелогични фантазии, но те е страх да надникнеш в същността им, за да не пресечеш завинаги границата на собствените си лични възприятия. „Катастрофа“ („Колибри“, 2017, с превод на Деян Кючуков) е цинична, изродена, перверзна и отблъскваща книга. До този момент не бях чел подобна – и едва ли ще прочета, ако предварително не съм подготвен. Дори тогава ще направя всичко възможно да се обградя с „нормалност“, която да ме отдалечи максимално от потреса. Със сигурност ще се намерят хора с по-солидна закалка и дори опит сред тази технологична вакханалия, изсипваща върху ни огън и жупел от ексцентричност, граничеща с израждане. Каквито и идеи да предлага книгата, ако не погледнеш нещата от правилния ъгъл, те чака травма, която трудно се изличава от съзнанието.

   За пръв път книгата е видяла бял свят през 1973 година, затова никак не е чудно, че „технологичната оргия“ е свързана главно с превозните средства и скоростните пътища. Човекът и машината се „спояват“, за да изконсумират своята перверзия, наситена с еротични фантазии, които граничат с лудостта. Не може да не сте чували за ексцентрични „бракове“ между хора и неодушевени предмети. Любовта се изражда, за да достави удовлетворение на преситените – тези, които консумират ненаситно благата на технологичното бъдеще. Автомобилите отдавна са обект на обожание, но Балард засилва това чувство на еротично въздействие, издигайки го на нивата на перверзията. Кулминацията е катастрофата.

   Нещо ме спира да описвам в подробности как е представено всичко в книгата. Не мога да я препоръчам чистосърдечно, защото самият аз бях на косъм на натисна спирачката и да се откажа. Ясно е защо Балард е написал „Катастрофа“ и какво е целял с този своеобразен порнороман. Въздействието обаче е невероятно и не мога да отрека разяждащата „философия“ в него. Може би тук се крие критичната маса на технологичното бъдеще – една невероятна вероятност, която може да изличи човешкото и да даде път на заровените дълбоко инстинкти, управлявани от „сляпата“ еволюция.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Аз чета, Блогът на Бирето, Операция Кино, Площад Славейков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s