„Диктати“ на Левенте Кирай

Диктати – вечното посегателство над свободата

1-1567654   Достатъчно е да се огледаш, за да разпознаеш невидимата сила на агресията, която допълва откъслечната идея за свобода във всеки от нас. Но има граница, и тя е във възприятията. Човек осъзнава или не осъзнава как се движи светът, а това предопределя психологическата му настройка. Кирай може би не е толкова страшен, ако приемем „нормалността“ в сюжетите му, но често заплахата е скрита зад страха от това да се почувстваш победен, да се определиш като роб на някаква сила, която повлиява усещанията ти за реално. „Диктати“ („Ерго“, 2015, с превод на Мартин Христов) е като тремор, прикрит зад невзрачен тик. Резултатът е усещане за неправди навсякъде около теб. 

   Сборникът започва повече от скромно. Ако човек не знае какво го очаква по-нататък, може да си извади погрешни изводи. Сцените сякаш са взети назаем от типичното битие на средностатистическия човек, а интересното се крие в неочакваните обрати и нестандартните сюжетни решения на автора. Постепенно нивото се покачва и… става страшно. Кирай търси символи навсякъде: в делничните сблъсъци, в религията, в държавното управление, в имагинерния свят на вътрешните усещания. Но сякаш няма магия – всичко е израз на нещо познато, поднесено по по-различен начин. Човек може да си направи определени изводи чак след като затвори последната страница.

   В повечето от разказите на Кирай прозират мъченичеството и неудовлетвореността, които раждат диктатите – материалният израз на окованата душа. Всеки разказ изразява гледна точка, различна перспектива на страдание, и често абсурдността надвива логиката, отхвърлена като отпадъчен продукт. Изобщо Кирай е доста провокативен в създаването на сюжетите, представяне на идеите и в изразните си средства. Поначало той е поетична натура и мислите му „летят“ на крилете на философските категории. Понякога той не представя чисти физически образи, а изгражда мисловни структури, които носят определен заряд и въздействат на по-високо ниво (втората половина). Това определено прави от сборника истински мисловен тест.

   „Диктати“ наистина ме изненада. Определено има какво да получи човек от тази странна менажерия от истории. Имам усещането, че съм пропуснал някоя „хвърковата“ идея, но като цяло съм доволен.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Момичетата от града

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s