„В дома на червея“ на Джордж Р. Р. Мартин

Съперничество под загиваща звезда

1-210923_b   Докато доста почитатели си чакат шестата книга от „Песен за огън и лед“, преводите на Джордж Р. Р. Мартин започнаха да растат прогресивно. Оказва се, че човекът може да се похвали със солидно творчество още преди да напише първата книга от най-харесваната си поредица. Набързо се появиха няколко от по-старите му произведения, едно от които е и „В дома на червея“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев). Докато се чудя още дали да подхващам солидните томове на огнено-ледената епопея, изчетох това-онова и не съжалявам, ама никак. Харесвам фантастични светове, особено тези, които едва връзват двата края някъде в космическото пространство. Ако има и вражди между видовете, интересът ми скача до небесата. Затова и не се замислих дали да чета това кратко произведение. Със солиден фантастичен елемент, малко фентъзи заигравки и доза хорър за разкош, книжката „влиза“ много лесно и… свършва бързо. Е, важното тук е историята да е добра и да понася безбройните претенции на фенове като мен. 🙂

   Под мижавите лъчи на вече тлеещ гигант, една планета продължава да поддържа стабилен живот вече безброй поколения. Съдбата е противопоставила народа яга-ла-хай на страховитите гроуни – същества, обитаващи безкрайни коридори, прокопани в долните пластове под повърхността на планетата. Животът може да е към приключване и за двата вида, но те продължават да воюват помежду си и… да се хранят едни с други. Деликатес гроун, деликатес яга-ла-хай. 😛 По-големите „интелектуалци“ са развили доста интересен култ към Белия червей, като всеки техен нов водач оперативно се трансформира в боготвореното от народа му същество. Може би това поддържа вярата, но не е особено добре за потърпевшия. Както и да е… Който каквото ще да вярва, но реалността винаги има последната дума. А пък младият Анелин дотолкова се е заплеснал по историческата „истина“ за народа си, че ми се стори доста слабохарактерен като основен персонаж. Мартин направо го хвърля в приключението, което не ми позволи да го анализирам по-обстойно. Изобщо бързите преходи в началото малко ме подразниха. За сметка на това имах много поводи за изненади по-нататък.

   „В дома на червея“ не е достатъчно дълга, за да впечатлява като история, но има с какво да привлече внимание. Приемам я просто като по-дълъг разказ, с каквито Мартин е пълен в ранното си творчество. Страшно ми допаднаха хорър елементите, макар да съм чел доста по-добре описани сцени, пълни със странни създания и будещи отвращение твари. Освен това имам още две негови книги, тъй че ще трупам допълнителни впечатления.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s