„Белязани лебеди“ на Елена Павлова

Сборник от мрак и мистерии

 1-245876543-001  От време на време подхващам някой сборник с хорър разкази и се потапям сред черните краски на живота. Измислени, вдъхновени… Всеки си дава сметка, че светът е шарен и хората не са само цветя, които можеш да помиришеш и да дариш с усмивка, защото така би ти станало приятно. Има неща, които не се приемат лесно и затова е най-сигурно да ги затвориш на тайно място в съзнанието си и да се опиташ да ги забравиш. Каква наглост е обаче някой писател да започне да се рови именно в тези отпадни реалности, за да твори изкуство! Страхът се връща и те обзема постепенно, докато не започнеш да трепериш неудържимо. Мракът се излива от тайното място като повръщано и те кара да се давиш в собствените си мръсни фантазии. А най-страшното е, че всичко това си е твое притежание, колкото и да се самоубеждаваш в обратното. Просто трябва да знаеш, че и щастието е поредната извратена фантазия, буквално произведена от краткотраен хормонален баланс – измама на природата, която цели да ни остави живи още известно време, докато създадем новото поколение. И докато се чудите защо ви споделям това, хвърлете един обстоен поглед на фейсбук профилите си, за да разберете, че всички се самоубеждаваме в нещо, което никога не е съществувало в чист вид. Но е истина, че можем да живеем във фантазия и се стремим тя да е съвършена, да ни определя в най-голяма степен, защото алтернативата е безсмислието.

   „Белязани лебеди“ („Гаяна“, 2017) е като грубо изковано злато, сборник от „хвърчеливи“ фантазии за ума, които хитроумно те подлагат на изпитание – нещо като тест за пригодност: ще станеш ли „по-мръсен“, ако омърсиш съзнанието си с тъмнина. Много от разказите не са „одобрени“ официално и това ги прави ценни, особено когато са поднесени от един истински търсач на чудеса, какъвто със сигурност е Елена Павлова. Макар да имам известни резерви към някои от историите, ползата от четенето на книгата е несъмнено. След като прочетох първите три-четири, осъзнах огромната разлика с тези в „официалния“ ѝ сборник „Две луни“. И разликата не е в майсторството на разказване, а в типичната черта на свободния автор – да не робува изцяло на литературните догми. Началото с пародийния „Слънчево, с мечове“ е чудесна отправна точка, след който можеш да се отпуснеш напълно и да прекрачиш познатите коловози. Като говорим за ужас, „Да ти изям сърцето“ покрива напълно нормите за отвращение. Никой не би казал, че това са просто карантии, когато винаги сме свързвали частите на човешкото тяло с емоции като любов, омраза и отмъщение. „Станете“ ООД: приковани към гроба“ пък носи наистина зловещо послание. Желанието да върнеш любимия човек може да е истинска тръпка. „Тринайсет черни котки“ ни изправя пред решение, от което зависи физическата и емоционална чистота на млада жена, преживяла насилие в детството си. Можеш да разбереш подбудите, както и хитрия начин на отмъщение.  В „Старчето от първия етаж“ една наглед обикновена случка донася далеч повече изненади за банда разхайтени хлапетии. С „Хаджиконстантиновата къща“ вече се запознах в сборника „Писъци“, но удоволствието от четенето си беше на линия, особено при наличието на типично „родни“ ужасийки. Изобщо първата партида разкази носят напрежението и изненадата но типичните хорър истории.

   Но появата на сборника дължим на следващите няколко, които са „родени“ в едни смутни времена, в традиционния за млад автор дух и надежди за пробив в литературата. Някои са пределно странни и инакви, като „Дъвката“, първата версия на „Те се спускат нощем по хълмовете“ и „Зайчета и хвърчила“ – наглед банални и писани като за тренировка, но съдържащи задължителната есенция на жанра. Последният обаче се оказа доста въздействащ с историята си за странните проявления около една детска книжка. Чудесен и напълно си заслужава похвалите. „Градинарят“ пък е мистериозен и стряскащ, както се и очаква. Истинската награда за читателя идва с „Магазинът в Белвю“ и „Белязани лебеди“, където Елена Павлова се е вихрила както само тя си може. Първият дори го слагам начело в класацията, макар да носи повече мистериозност, отколкото страшни послания и кървави развръзки. Точно такива разкази се четат с широко отворени очи и затаен дъх, сякаш те очаква най-голямото удоволствие в живота.

   Точно в такива сборници един автор би включил и нещо нетрадиционно, на което държи, макар да не очаква особени похвали. Поетичният край ми дойде като бонус. Не ми се иска да оценявам стихове, но с удоволствие ще споделя първите редове от „Делириум“:

   Спускат се над теб и чезнат в мрака
хищни птици с ангелски крила.
Знаеш ли отвъд какво те чака – 
кръв, любов... А може би смъртта?

   Всеки знае, че младостта е най-голямото препятствие, преди човек „да се вземе в ръце“, както се казва, но при автор като Елена Павлова тя се проявява като вдъхновител за наистина стойностни неща в литературен аспект. Да четеш ранното ѝ творчество си е привилегия и бих посъветвал любителите на жанрови разкази да преглътнат тези хапки, без да се притесняват от разочарования. „Белязани лебеди“ все пак не е „груба“ проза, защото и тук има сериозна подборка, и като цяло носи повече позитиви.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Анна Хелс, Книголандия, Светът на ужаса

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s