„Обичам те мъртъв“ на Питър Джеймс

Една фатална жена застава между добрите и лошите

1-209817_b   Не съм уверен, че Питър Джеймс се е справил перфектно с този криминален трилър. При толкова много прочетени романи от този жанр, вече имам изградена непоносимост към определени неестествени действия при разследване на престъпления и разтъкаване, за да се запълнят повече страници, без да има основателна причина. „Обичам те мъртъв“ („Бард“, 2017, с превод на Венцислав Божилов) е 12-и поред роман с детектива Рой Грейс и следователно е в реда на нещата повечето събития около живота му да са казани и преповтаряни многократно. Не съм чел предишните и не знам дали похватът на Джеймс следва една и съща линия, или всеки път е различен, но ми се струва, че сюжетът е доста разводнен. Самият Грейс не е център на вниманието доста след началото, освен в епизодични случки покрай семейството и личните му проблеми. По-нататък нещата се оправят, но си остава лекото разочарование.

   Сюжетът се заплита около поредната фатална жена, която мечтае за богатство и разкошен живот, като противовес на трудностите ѝ в личен план от ранното детство. Да бъдеш аутсайдер в собственото си семейство е най-ужасното нещо, което може да се случи на едно момиче. Красивата ѝ сестра граби с пълни шепи от любовта на родителите, докато грозноватата Джоди поема всички негативи. Не е невероятно, че в един момент тази позиция ще я накара или да си посегне, или да вземе мерки. Престъплението се оказва най-лесното решение. Оттогава насетне Джоди е в плен на своята фантазия за идеален живот, но от това страдат самотни възрастни богаташи, които си търсят половинка. Джеймс е предпочел да следва познатата линия на типичната фатална жена, но е заложил и капан. Джоди има невероятно лош късмет и постоянно се забърква в неприятности. Този път сама се прецаква и става мишена на руска мафиотска структура. Междувременно Рой Грейс впряга нови сили в предишен случай, докато не се налага да се включи с пълни сили и в този.

   Написан по позната рецепта, „Обичам те мъртъв“ не дава нещо особено на жанра. Споменах за „развлеченото“ действие, но пък втората половина се оказа далеч по-добра. Интересен герой е наемният убиец, който следва собствени правила. Джеймс му е дал доста пространство в романа и се е постарал да му вмени наистина важна роля. Всъщност Рой Грейс бледнее пред него, особено в първите 200 страници. Като оставим настрана повторението на един класически сюжет, книгата става за запълване на времето през някой почивен ден. Явно Джеймс не може да ме привлече с нещо особено, затова бих си останал само с тази негова книга. Знам за хора, харесали предишните му книги и е напълно възможно тази да е просто по-слаба.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s