„Една опасна игра“ на Анна Виварели

Пътуване, игри и една мистерия

1-2765432   Докато още бях в плен на „Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли, започнах втората книжка за мистериозни приключения с участието на деца, този път написана от Анна Виварели. В края ѝ прочетох, че Виварели е чела Едгар Алан По като малка  и се е вълнувала истински от тръпките и страха, които я обземали тогава. Повече вдъхновение явно не ѝ е трябвало, за да напише „Една опасна игра“ („Фют“, 2017, с превод на Евдокия Златарова) – история за едно отегчено от безкрайните „културни“ пътувания с родителите си момче, което всъщност се интересувало от съвсем други неща, а не средновековни църкви, гробища и калварии. Аз харесвам културния туризъм, но като дете вероятно също съм искал да правя нещо друго. Знаете, че децата притежават необикновена фантазия и обичат да се лутат сред собственоръчно измислените си светове, затова някак е по-вероятно да им се случват странни неща. Матьò е точно от тези деца. Виварели го превежда от скучното му ежедневие, до мистериозно приключение, изпълнено със страх.

   Докато семейство Лоран пътува към предварително определеното място за почивка, Матьò умира от скука и си мисли за съвсем други неща. В хотел „Голгота“ все пак се намират деца за игра и като че ли нещата вървят към оправяне. Криеницата е весела игра, но когато не познаваш терена, може лесно да се изгубиш. Матьò прави точно това и попада на място, което може и да не съществува в действителност. Там го посреща едно доста нервно и окаяно момче, с което трябва да съжителства известно време, докато навън вилнее появилата се изневиделица невероятна буря. Люсиен дотолкова плаши Матьò, че бягството се оказва единствената възможност за него. Но не и лесна за изпълнение.

   Историята на Матьò всъщност не навява мисли за страхове и ужас. Виварели крие изненадите накрая, което всъщност доставя необходимото напрежение за подобен род книги. Дори аз се изненадах от развръзката. Харесаха ми и кратките паузи за описание на културните обекти от средновековна Франция. Бележките под линия тук няма как да не присъстват, понеже книжката си е предназначена за деца, които още не са стигнали до този материал в училище. В много от хорър книгите и филмите се набляга на сюрреалистичната обстановка, която присъства и тук в някои сцени. Мога с чисто сърце да кажа, че ми хареса дори повече от „Загадъчната ръка“. Хлапетата ще се зарадват на книжката, сигурен съм.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Advertisements

2 thoughts on “„Една опасна игра“ на Анна Виварели

  1. Pingback: „Въртележката на куклите“ на Алесандро Гати | Книжен Петър

  2. Pingback: „Нощта на отмъщението“ на Фабрицио Силеи | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s