„Партия шах“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 4) на Маркъс Емерсън

Маневри преди научната изложба

1-24676543   Вече имам представа от стила на Емерсън и не се колебая дали да продължавам с тази веселяшка училищна история. В съвременната детска литература обикновено се срещат два основни елемента, които биха заинтригували хлапетата. Приключението и хуморът вървят ръка за ръка и са основната причина децата да посягат към книгите. Ако пък сюжетът се завърта около някое училище, вниманието няма как да не бъде привлечено. Поредицата „Дневникът на един нинджа“ наистина има какво да предложи в този аспект. Ако трябва да съм сериозен, самият аз често се заинтригувам и минавам през страниците, както правех това на по-крехка възраст. В предишните си ревюта вече писах за ползите от подобни книги, така че тук няма да се разпростирам нашироко. „Партия шах“ („Хермес“, 2018, с превод на Коста Сивов) пък продължава да развива историята около Чейс Купър и цялата банда негови съученици и приятели, като добавя по нещо ново, за да я има интригата. Както се казва: нинджи, нинджи, ама и те се изчервяват от време на време, така че нещата опират главно до междуличностните отношения. 😉

   Чейс Купър си е хлапе до мозъка на костите си, затова ще продължават да му се случват какви ли не странни неща, особено в личен план. Сладката Фейт му е по-близка от всякога, но с братовчедката Зоуи и Брайдън нещата си вървят постарому, т.е. иди ги разбери. Като се включат и бързо окопитващите се стари врагове, положението му на лидер има опасността да приключи без време. Сега всички са в плен на научните си проекти, които, освен креативни, трябва да са и здрави, просто защото току-виж на някой му хрумне да ги саботира. Това става реалност, когато неизвестен извършител започва да изпраща анонимни бележки със странно съдържание, придружени от шахматни фигури. Освен това проектите им започват да изчезват мистериозно и Чейс е принуден да действа. Ако си истински нинджа, трябва постоянно да се доказваш. Не така обаче мисли неизвестния му враг.

   Емерсън си е страхотен детски писател. Не мога да отрека, че във всяка следваща книга се старае да заинтригува и да измисля какви ли не хватки за привличане на вниманието. Всъщност съм учуден, че чета с такова настървение поредицата. Със сигурност някои родители ще започнат да внимават за психологическата настройка на децата си, ако я прочетат. Ако нещо щуро има да се случва, то ще се случва именно в училище, затова вниманието на възрастните трябва да е отправено основно в тази посока. Номерата, които си спретват децата може отстрани да изглеждат забавни, но не и за потърпевшите. Примерите не са един и два.

   Емерсън е написал поредната чудна история, изпълнена с напрежение и хумор – такава, каквато децата обожават да им се предоставя. Когато растеш, те интересуват забавлението и верните приятели. Понякога нещата не се развиват в желаната посока, но затова пък можеш да се научиш да се справяш с проблемите.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Книга 1: „Кланът на нинджите“
Книга 2: „Пиратско нашествие“
Книга 3: „Възходът на червените нинджи“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s