„Хари Потър и Стаята на тайните“ на Дж. К. Роулинг

Хари се сблъсква с тайните на „Хогуортс“

   След прочитането на „Хари Потър и философският камък“ осъзнах, че наистина ми се четат и останалите книги от поредицата. Стана ми напълно ясно какво е привлякло толкова много хора към нея. Роулинг пише потресаващо убедително и книгите ѝ са истинско богатство за любителите на добре изградените светове, в които човек се чувства като поканен на трапезата, заедно с героите. Обогатяването на сюжета става сякаш незабележимо и в един момент всяка подробност ти се струва част от действителен свят, който просто е скрит зад някой ъгъл и само чака хлапетата да го открият. „Хари Потър и Стаята на тайните“ („Егмонт“, 2017, с превод на Мариана Екимова–Мелнишка) също минава за детска, но вече има наченки за изграждане на по-реалистични характери на героите, пък дори и сложна конструкция. Каквато и да е била първоначалната идея за поредицата, мога спокойно да кажа, че нещата вървят от „добре“ към „отлично“ с пълна мощ. Започнах да харесвам определени герои, представям си „Хогуордс“ и околностите като на карта, в която са отбелязани „горещите точки“ и наистина се вълнувам, когато наоколо започват да пъплят тайни и нещата взимат неочакван обрат.

   Втората книга продължава да развива и надгражда вече познания свят на магията. Хари е с една година по-голям и вече е склонен да се напъха в големите проблеми, така да се каже. Хърмаяни е най-характерна от всички – основата, върху която гради принципите си, е почти напълно построена. Макар и малко мнителна и сръдлива, тя напълно се вписва в тази чудновата обстановка на постоянно променящи се обстоятелства. Да не кажа, че е нормално момиче и се държи по „подходящия“ начин. Човек веднага я харесва, може би защото очакванията му към нея в един момент непременно ще се потвърдят 🙂 Обаче Рон все още ми е малко скрит от прожекторите. може би защото засега играе задължителната роля на приятел и помощник на Хари. Джини! Джини има много приятна и сигурна роля. Хари може да получава колкото си иска хвалби и почести от почитателите си в „Хогуордс“, но Джини е тази, която го дарява с наистина вълшебната романтична отвара. В една детска книга е почти задължително да се отговаря на въпросите на израстването. Знам, че Роулинг ще „настрои“ струните по-нататък, когато героите навлязат в тийнейджърска възраст. 😉 Наред с приключенията и постоянно напрегнатата обстановка, си личи, че героите имат потенциала да развият свои собствени принципи, да поемат отговорности и да се развият в личности. Не случайно споменавам това, защото идеята на Роулинг е всички да порастват пред аудиторията и да станат по реални, стъпили на здрава основа.

   „Хари Потър и Стаята на тайните“ е прекрасно продължение на първата книга. В нея има всичко, което да възбуди въображението и въздейства наистина вдъхновяващо. Признавам, че нямам търпение да стигна до „по-страшните“ части от поредицата. Не че тук не се говори за убийства и наистина опасни ситуации, но на мен ми е нужно повече. Все пак оставам с приятни впечатления и от тази част. Действително има защо да се чете и препрочита „Хари Потър“, убедих се сам в това. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5