„Свърталище на духове“ на Шърли Джаксън

Позната история, но поднесена по специфичен начин

1-163913_b   Може би трябваше да прочета тази книга преди няколко години, за да ми мине мерака, а не само да я гледам на рафта в книжарницата. Но вече е прочетена и осмислена, така че спокойно мога да продължа с една от многото, които ме чакат отдавна. Като сюжет всичко е ясно, макар нещата да не стоят съвсем в класическия си контекст. „Свърталище на духове“ („Изток-Запад“, 2012, с превод на Светлана Комогорова-Комата) може да се разгледа и от забавната част на проблема, защото четиримата „потърпевши“ си прекарват голяма част от времето в шеги и мислят за съвсем други неща. Прочетох я доста бързо и без напрежение, което, може би, идва от факта, че е нарочена за „класика“. Почти нищо в нея не ме накара да изостря сетивата си, или поне да се напрегна до известна степен. Все пак и тя си има своето място в жанровата литература и дори е вдъхновила Стивън Кинг да пише страшните си истории.

   И Хил Хаус си има своята съдба на стара къща. Докато светът се е занимавал със своите си проблеми, бившият ѝ собственик навлязъл дълбоко в тъмната страна на човешките, проповядвайки своите си виждания. Годините минават и слуховете превръщат къщата в мистично място, в което са се намърдали неспокойни и опасни духове. Затова и местните жители не са склонни да се навъртат наоколо. Това не пречи на д-р Монтагю да прояви жив интерес и да изследва подробно случващото се в къщата. Организиран е кастинг и по-смелите, или разочаровани от досегашния си живот избраници, се явяват на мястото. Елинор е плаха и нерешителна – за нея всичко е една малка разтуха от трудния живот в миналото. Теодора е смела, красива и жизнена, макар причината за присъствието ѝ в къщата също не е от приятните. Люк е наследникът, който трябва да присъства по задължение. Сред две дами това едва ли ще му се стори непосилно изпитание.

   Шърли Джаксън събира една разнородна компания, за да постави началото на едно приключение из коридорите на на пръв поглед една съвсем нормална къща, освен нетипичните архитектурни решения – нарочното „изкривяване“ на правите ъгли. В началото ми беше доста интересно – няма как да не ти повлияят думите: „Нито един жив организъм не би могъл да запази разума си в условията на абсолютна реалност – според някои дори чучулигите и калинките сънуват.“ Това изпраща особено послания към читателите, което, до известна степен, натяга атмосферата. Всъщност настроението вътре говори за съвсем други неща. Преплитането на реалности е явно и натрапчиво – всички участници идват от съвсем различни места, но тук трябва да свикнат с нещо коренно нетипично.

   Чел съм много книги с призрачни къщи, но тази ме изненада. Не съм склонен да я чета отново, но поне си прекарах приятно.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

Книжни Криле
Книголандия
Изумен
Книжен Жор
SciFi.bg

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s