„Великият бог Пан“ на Артър Макън

Образът на злото, въплътен в бог Пан

1-211768_b   Не е невероятно, че подобни произведения се приемат доста трудно, че дори се отхвърлят като значими и част от литературната класика. Какво можеш да научиш от автор, който се опитва да те изплаши, а не да обогати светогледа ти? Но има нещо страшно впечатляващо в готическата и впоследствие хорър литературата, което малко хора осъзнават. Освен образите на зловещи същества и хора, около всичко останало гравитират вселените на митологията, причудливите лабиринти на религиозните вярвания и подсъзнателния страх, „възприет“ от еволюцията като начин да съхрани идеята за самия живот. Тук опираме и до антропологията, философията, психологията… Символите и абстракциите, с които живеем от хилядолетия, постепенно превземат културната ни среда, изкуството във всичките му форми и най-вече мисленето. Дори отношенията ни се основават на страха. Доста съвременни творби обаче принизяват жанра и той губи позиции в реалиите на съвременното ни общество. Затова пък през последните триста години има много примери за обратното. Ако човек се взре по-дълбоко в готическата литература, ще навлезе в територията на въпросите без отговор, които и до ден днешен провокират научните капацитети, изследващи поведението, мисленето и „вътрешния“ свят на човека. С малко литературни трикове и Артър Макън споделя част от този мистериозен свят във „Великият бог Пан“ („Deja Book“, 2018, с превод на Слави Ганев), преплитайки митология с науката от неговото време.

   Всъщност самата литературна творба изобщо не би направила впечатление на съвременната аудитория, ако преводачът Слави Ганев не я бе подплатил с известна доза фактология и анализи. Ако трябва само да се плашим, едва ли ще стане лесно. Ако любовта си е все същото познато чувство и преди триста години, то страхът от непознатото еволюира с технологизирането на цивилизацията ни. Тук трябва малко подготовка, което става с прочитането на някои от емблематичните готически произведения, и усет към проблематиката. На фона на това Стивън Кинг е страшно модерен, макар и той да е въвлечен в жанра от неговите класически представители. Редно е да спомена, че Макън не се оставя изцяло на фантасмагориите. В неговата творба има опити да се направи реална връзката между човешката физиология и тайнствен друг свят, обитават от „първичните страхове“, ако мога така да се изразя, в лицето на бог Пан, един от символите на злото като събирателен образ. „Подобряването“ на възприемчивостта обаче, както често се случва, има своите рискове и довежда до верига от събития, поднесени чрез няколко преплетени сюжетни линии.

   Всичко започва с една мозъчна операция, която протича зле за млада жена и я довежда до лудост. Макън не е словоохотлив, когато се заема да обясни случващото се и оставя една мистерия, която държи читателя в напрежение до самия край. Разследването ѝ е оставено за двама мними детективи, които навързват определени събития и си изясняват цялостната ситуация. Всичко говори, че нещо провокира невъобразими страхове в душите и телата на куп благородници, които слагат край на живота си.

   Ако се разграничим от съвременната трактовка на сигурността, в която живеем, изпитанието на жертвите би трябвало да направи наистина голямо впечатление на читателите. Тук не става въпрос дали вярваме или не в отвъдни светове и страшни митологизирани образи, а как усещаме и се отдаваме на първичния страх. „Великият бог Пан“ не е от произведенията, които всяват респект като „Дракула“ и „Монахът“, примерно, но говорят много за една епоха на постепенно осъзнаване значимостта на човешките възприятия и психология. Разбира се, Макън можеше да обогати и усложни още произведението си, за да „натрупа“ материал за отегчените си читатели от 21 век, но да не бъдем толкова строги. За любопитните Слави Ганев е направил кратък анализ, в който обяснява неща, които не се виждат с просто око. Няколкото илюстрации пък наистина впечатляват. Вгледайте се и ще останете изумени.

   Не казах нищо за другото произведение в томчето – „Съкровена светлина“, – но и то отговаря до известна степен на написаното по-горе.

Оценка от Книжен Петър: 3.7 / 5

Други ревюта:

Книголандия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s