„Групата от Ада“ на Снежана Ташева

Ако Адът ти дойде на гости

1-34614786   Колкото и книги да съм прочел, все ще съм изненадан. Това му е хубавото да не се ограничаваш и постоянно да си на позиция за нещо различно. Всъщност повечето теми вече са разработени, само от време на време тук-там се появява така наречения от мен „особен поглед“, докато се акцентира върху познати сцени. У нас сме свикнали да черпим от купищата съвременна българска литература и оставяме жанровата на самотек. Затова не е чудно, че тя се развива прекалено бавно и стои някак в подножието, макар от време на време да има спорадични изблици. На мен не ми се чака „избухването“, затова ровя да намеря нещо интересно. „Групата от Ада“ (2017) не е книга с много претенции, но е чудесен пример, че и на наша територия може да се разиграе фантасмагоричен сюжет, който крие познатата символика с родната действителност. Всъщност смеем се на едни и същи неща, когато ги видим, но чакаме голямата изненада. Примерно: да ти дойдат на крака куп студенти от Ада, за да изучават химия в роден университет. С все рогцата, опашките и имена като Асмодей, Сатанас и… знаете ги. А вие сте просто Боряна Андреева и изобщо не знаете какво ви чака.

   Та, симпатичната Боряна е хлътнала по своя колега Тошо и се надява на нещо, ама не е сигурна точно на какво. За решаването на проблема се опитва да помогне посестримата ѝ по съдба (но от Ада) Лилит, която знае едно-две номерца, които могат да свършат работа. А може би просто трябва да подпише един договор за душата си и още в същата минута всичко да се нареди според мечтите и желанията. О, избързвам… Преди да разреши личните си проблеми, трябва да се справи със служебните, тъй като наличието на дяволи си е един допълнителен таралеж в гащите, особено покрай бизнес проектите им.

   Действието върви почти изнервено, както се и очаква при дадените обстоятелства. Снежна Ташева се юрва дълбоко в академичните порядки и слабостите в системата, създавайки неделикатни сцени, в които рискът да се окажеш потънал в блатото на простотията е много вероятен. Ако човек гледа на нещата от веселата им страна, би си прекарал едни разтоварващи два часа с малката по обем книга. Хареса ми непосредствеността в изказа и развитието тип „комедия на ситуациите“. Схванах идеята още в самото начало и не ми трябваха повече доказателства за това какви цели се преследват. Освен че напомня сатира, „Групата от Ада“ ни подсеща в каква пародия се опитваме да живеем, вместо да стегнем редиците и да се покажем в по-добра светлина. Но като изключим невралгичните напомняния, книгата е приятна и забавна.

Оценка от Книжен Петър: 3.7 / 5

Други ревюта:

Книжни Криле
Shadow Dance
SciFi.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s