Там, където покълва любовта, живеят и пороците
Може би във всеки роман има любов, в един от стотиците ѝ варианти, а единствената задача на читателя е да ги разбере или осъди. Как анализираме всичко и докъде стига въображението ни, за да се поставим на мястото на героите? Можем ли да си представим, че всичко е игра на случайности, където грешките са не само възможни, но дори задължителни? В любовта всичко е възможно, най-вече провалите. „Луси Краун“ („Бард“, 2017, с превод на Валентин Кръстев), разбира се, не е от „щадящите“ книги. Шоу няма да е Шоу, ако не разчовърка нещо, от което да се роди драма или трагедия. Самата Луси попада в капана, а измъкването никога не е без последствия. Това е роман за грешките, от които трябва да си извадим някаква поука, роман за щастието в неискрената му форма и нещастието, което винаги намира начин да повали невинните. Тук не съществува деликатност – това е един почти безкраен разговор за търсенето на истината, провала и изкуплението. И никой не знае как ще завърши всичко.
Никога не съм си представял, че ще мога да се поставя на мястото на всеки от героите, без да взема страна. Нито един не ми допадна, но пък усещането за реалистичност в романа ме водеше право към някаква правдива истина, чрез която накрая да си обясня поведението на всички и за си извадя съответните изводи. Подозирам, че Шоу целял именно това. Лесно е да оправдаеш Луси, заради това, че не е по-различна от милиони жени и мъже, които излизат извън рамките собственоръчно изградения си свят. От време на време стават грешки, които могат да се поправят, ако реагираш веднага. Но въпросът не е само в собственото ти изкупление, а в промяната на всички около теб. Тогава дори най-невинната изневяра има стойност на провал. И тогава трябва да се изправиш пред истината и да си понесеш последствията.
Тони е резултатът от една любов, която е заличила несъвършенствата и избуява всекидневно, поливана от илюзии за щастие. Винаги е било така. Мъжът, жената, детето. Всяка трудност е поносима, стига да не се превърне в борба на характери. Направил си избор и трябва да поемеш отговорността. Шоу оголва всяко чувство, всеки жест, всеки разговор и изпълва романа си с неподправен реализъм. Това е усещането за естествеността, чрез която много хора ще прозрат в илюзиите си.
Не мога да не отбележа, че все пак „Луси Краун“ е просто една обикновена история. Тук няма достатъчно литературност, нито достатъчно красота, каквато всеки би искал да намери в един роман. Но това е Шоу, а той обича правдивостта. Въпреки че е по-малко популярно произведение у нас, „Луси Краун“ носи достатъчно заряд, за да привлича и замисля.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 