„Хотелът на ужасите“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 1) на Пиердоменико Бакаларио

Великото призрачно състезание

   Ако питате мен, едно дете лесно ще си намери забавни книги за четене сред хилядите, с които са пълни книжарниците. Стига да е научило колко е полезно да се чете. Важно е да се развие фантазията и креативността, затова детските книги събират в себе си от всичко в достатъчно количество. Дори страхът трябва да подлежи на контрол в един момент, на каквото учат страшните истории в един доста пренебрегван от родителите жанр. За да вървиш напред, ти трябват уверени стъпки и знания, които се трупат основно от четене и наблюдение. „Хотелът на ужасите“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) е чудесен пример за забавна история, в която да вмъкнеш и приятното, наред с полезното от „задължаващите“ книги. Хубавото тук е, че Бакаларио не разказва, за да дава примери за това и онова, а направо раздава сериозните роли и развива характерите и отношенията. Просто се огледайте – светът е една огромна конкурентна среда, в която всеки се опитва да намери мястото си, а това никак не е лесно. Такива са проблемите на Уил, получил без време цяла агенция, и приятелчето му Тъпър, който в случая е просто един „връзкар“, възползващ се от привилегиите на наследника.

   Уилард Мьогалей още не е завършил училище, но се налага да поеме семейния бизнес. От една страна това е голяма отговорност, но и… забавление. Как иначе, когато бизнесът ти е свързан с призраци, някои от които са на доста известни личности. Или поне ако си се добрал до призраци на известни личности. В град като Ню Йорк агенциите в този вид бизнес се роят постоянно и конкуренцията е направо съсипваща. Ами… Уил не се справя много добре и от време на време трябва да прелиства книгите на прочутия си прапрадядо Атанасиус. Точно тогава се появява възможност да блесне с „голямата сделка“. Веригата „Хотели на ужасите“ е закупила замък, който смята да превърне в хотел, обитаван от най-страховитите и загадъчни призраци. Уил пък има призраци в изобилие и се надява да спечели. Докато не се появява наистина голям конкурент. Време е призрачното състезание да започне.

   Книгата е отчасти забавна, отчасти сериозна. Разбира се, на мен ми беше по-скоро забавна, заради начинът на поднасяне на историята. Но Бакаларио не се стреми към наивност или да покрие на сто процента очакванията на хлапаците. Ако искаш да вземеш преднина и да победиш, трябва да използваш мисъл и умения за справяне с предизвикателствата. „Хотелът на ужасите“ е добре написана книга като за начало на дълга поредица. Хареса ми, затова скоро ще надникна в следващата. Абсолютно си е за препоръка.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5