„Ангелите нямат криле“ на Валентин Попов – Вотан

Куп мистериозни истории

1-36432484   Свикнах да очаквам определени неща от Валентин Попов и ги получавам, всеки път с нови изненади. Дали ще е чрез „Пепел от мрак“, „Нощта срещу ноември“ или „Брод през световете“, чувството на удовлетвореност се появява неусетно и ме изпълва изцяло. В „Ангелите нямат криле“ („Гаяна“, 2017) отново има великолепни истории, пропити от ужас, човещина и магия. Сякаш тези три стълба на човешкия разсъдък се вплитат един в друг и изграждат някакъв чудноват свят, в който обстоятелствата може да са по-скоро фантастични, но усещанията са съвсем действителни. Обичам да посещавам тази така разнородна реалност и да преживявам всеки един миг. Въображението ражда какво ли не, важното тук е да го изваеш и подредиш като картина на умел художник. Чудеса, изненади, терзания, настръхване – във всеки разказ прозира по едно човешко усещане. Кратки текстове, но изпълнени магия, магията на скритите реалности.

   Началото е за „Последният човек“ – история, пропита от символи, които лесно могат да се разпознаят. Тъжно, болезнено приковаващо, сякаш предвещава един продължителен и нелеп край. Ако имаш сетива, ще усетиш. „Песента на нощта“ попълва поредната дупка в историите за митологични същества. Героят тук е домовик, взел на прицел бавно замиращо селце. Усеща се онази превземаща тръпка, която те притегля към страха от непознатото. Бавно разстилащо се действие с уестърн привкус. „Пеперудите и Лайла“ навлиза дълбоко в лепидоптерофобията – страх от пеперуди, молци и други подобни. Странно състояние и изненадващ край на разказа. И стигаме до „Тотем“, който ни представя покъртителната история на едно индианско семейство, тормозено от съвременните си палачи. А стане ли въпрос за индианци, веднага се намесват техните вярвания и начини за разбиране на света. Фентъзи елементите са сполучлива добавка. В „Огън за вещиците“ отново има индианци, но този път насоката е към белите заселници и времената на инквизицията. Откровен поглед към различните разбирания за свободата на духа. В „Господарят на болката“ (познат ми от антологията „Писъци“) ужасът се крие в извратеното съзнание на един убиец. Отмъщението на индианците е с типичните за техните вярвания мистичност. „Нощем аз се раждам“ акцентира върху божественото с една ясно изразена реалистичност. Кратко и ясно. Много ми хареса. „Миг от вечност“ – космическа пустош и игра на възприятия. Фантастичен сюжет с доста любопитна развръзка.

   Втората поредица разкази започва с „Колоездачката“. Той напомня за една трагедия от миналото, свързана с трудните години преди Освобождението, но си е мистичен разказ. „Жадувано отмъщение“ пък направо ни поставя в центъра на Батак по време на клането. Тук всичко е ясно. Съвсем сериозно възприех и „Коледа в черно и бяло“. Има моменти, когато не можеш да кажеш нищо, защото си безсилен пред реалността. Не си ли стигнал до определени изводи като млад, след това е доста трудно си простиш. Позната и тежка тема. „Зелени котешки очи“ се промъква сред останалите като зловещ спомен от детството. Каквито и кошмари да те преследват, истинският винаги може да предстои. Затова пък в „Еньовден“ кошмарната развръзка е абсолютно сигурна, особено когато става въпрос за митологични същества и красавец, чиято приятелка го зарязва по най-позорен начин. „Девширме време“ – кръвопийци по робско време.  „Рибоглавец“ крие една история за морски чудеса.

   Следващата поредица разкази започва с „Ритуалът“ – скверна ужасия, подлудила фотограф, който ужким отива на почивка в Индонезия. Честно, нищо вътре не подлежи на спокойно описание! Това е един от най-въздействащите разкази в сборника. Същото мога да кажа и за „Огнената бездна“. Ако намериш смисъл в любовта, спечелената сила ще ти помогне да я опазиш до края на живота си. Един разказ на ръба на бездната, която се храни с безсмислие и човешко нещастие. Пленителен, необикновен и… стряскащ! Затова пък „Бял шум в системата“ е най-странният от всички. Ако си повече машина, отколкото човек… „Ангелите нямат криле“ – тъжен, отрезвяващ. „Кристално лице“ се занимава със скритото зад очите лицемерие. „Котки може“ – разказ за пречупената семейна идилия и нейните жертви. „Дървото“ слага край на сборника с история за невинната любов. Е, когато става въпрос за мистериозни истории, любовта със сигурност ще има друга проекция.

   В продължение на две седмици си  доставях по малко сладост, както наричам кратките форми на писателското майсторство. Само три-четири от разказите не ми допаднаха толкова, а това си е истински успех в мое лице, когато става въпрос за голям сборник. Валентин Попов е пълен с идеи, но притежава и контрол на избора, както се казва. Не усещам да има компромиси в това, което селектира в книгите си. А може би просто е прекалено добър писател и може да нахълта с „гръм и трясък“ там, където други негови събратя се промъкват с някаква надежда за успех. Преди всеки от разказите има придружаващ текст, чрез който Валентин Попов прави нещо като въведение, влага личен опит и въвлича директно в произведението, както правят много известни автори. И всичко е толкова интересно и смислено. Аз пък съм ненаситен за такива истории и ще чакам с нетърпение следващите.

Оценка от Книжен Петър: 4.8 / 5

Други ревюта:

My_Life

Advertisements

One thought on “„Ангелите нямат криле“ на Валентин Попов – Вотан

  1. Pingback: Седмично с Амаиро #35: 7 – 13 май - A Court of Books and Magic

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s